ул. "Wall street" 45 - Кристофър Колинс

Развързах чаршафчето,като му се открих. Взех от сметаната,като я оставих да се свлича по мен от врата ми,между гърдите и надолу:
-Надявам се да ти се усладя още!
Придърпах глава му към мен за да ме целува още:
-Миличък искам те пак искам да го направим тук и сега.

Последните няколко дни минаха нормално. Всички си беше както трябва и дори вървеше още по-добре. Тази сутрин станах много рано и понеже Ребека беше преуморена последните няколко дни, я оставих да поспи. Станах и се облякох с бяла риза и дънки, като реших малко да се разходя из центъра. Излязох с малката кола, защото времето се беше пооправило и нямаше нужда да взимам джипа.

Бях на разходка из гората и тогава видях един човек припада пред вратата на една къща. Притичах до него и му ударих лек шамар по бузата:
-Хей! Добре ли си? Жив ли си? - след това се изправих, като потропах по вратата и казах:
-Хей.. тук има припаднал мъж!

Спрях колата пред гаража на къщата си, а пред самата врата имаше двама мъже. Единия лежеше на земята и не се виждаше добре, а другия ми беше напълно непознат.
- Стой тук - казах заповедно на Джо и излязох тихо от колата, като тръгнах към тях, но се криех в сенките.
Надявах се да ме послуша, защото щеше да е напълно безотговорно, ако тръгне сега навън, но нямаше да се учудя в нея. За няколко часа бях видял достатъчно.

Погледнах мъжа, който се криеше в сенките. Така де. Мислеше си, че ще се скрие и след това някакво момиче. Погледнах ги и попитах:
-Какво ви става. Това е жив човек! - след което погледнах към него и допълних:
-Така де. Това е Барни Стинсън. Мъж. На 30. Роден в Ню Мексико и обсебен от демон. - след като казах това допълних:
-Мисля, че му има нещо. Повечето му кости са счупени. - поклатих глава и допълних:
-Колко съм зле. Аз съм Джон Мустанг. Приятно ми е!

Останах с отворена уста и се втренчих в мъжа. Как знаеше всичко това и какво пък му имаше на него. Не усещах нищо ... дори не усещах обикновената енергия, която се усещаше при хората. Дочух стъпките на Джо и се обърнах със сърдите физиономия.
- Защо не ме слушаш? - попитах обиден, че не е зачела мнението ми, а после отново се обърнах към човека - да ... той ми е приятел. Пи малко повече, но аз ще се погрижа за него.

Направих физиономия и казах:
-В кръвта му няма и капка алкохол. - след което се усмихнах мило, но това беше защитна реакция на тялото ми, като допълних:
-В момента е в безсъзнание и има няколко счупени кости. - след тези думи преглътнах, дори и да нямах слюнка. Погледнах ги и казах:
-Аз ще си ходя. - като се обърнах и пак щях да се занимавам с разходката си из гората.