Лос Анджелис преди 2 месеца

by **Мел** on Mon Dec 19, 2011 5:32 pm

First topic message reminder :

Беше един спокоен и слънчев ден, през който нямаше начин да остана затворена в хотела, в който бях отседнала. Освен това Лос Анджелис предлага толкова много забавления, които не можах да разгледам заради проливният дъжд вчера.
Бях се запътила към най-близкото кафене, като за начало, а след това щях да се поразходя, може би. Та, вървях бавно, като отвреме навреме поглеждах минувачите покрай себе си. Не очаквах да срещна някой познат, но пък някой интересен - защо пък не.
Вървях си съвсем спокойно, когато някой не че се блъсна в мен, а се опита да ме помете от улицата.
Обърнах се и го погледнах смръщено.
- Мисля, че не съм толкова малка, че да не ме видите...

by **Christopher** on Mon Jan 16, 2012 11:57 am

Замислих се над думите й ... разбира се, че исках да остане, но щях ли да го кажа ... НЕ! Този път нямаше да е от гордост, а по-скоро за нейно или общо добро. Отдръпнах се леко от нея, защото така се изкушавах да й кажа "да" и да я накарам да остане с мен за винаги ... мамка му, понякога бях прекалено мекошав. Потърках очите си, като отново се замислих над думите й, търсейки най-добрия отговор, който вече знаех, но поради някаква неизвестна за мен причина той не ми харесваше.
- Мисля, че е по-добре да си вървиш - казах студено, сякаш я бях прегърнал и целунал само, защото тя желаеше, но не и аз, а въобще не беше така ... наистина беше по-добре, за това използвах това изречение, като умишлено не отговорих дали искам или не да остане. Надявах се да ме послуша и да послуша инстинктите, а това означаваше да си върви ...

by **Мел** on Mon Jan 16, 2012 5:40 pm

Още щом се отдръпна, вече знаех отговора. Не, не гледах мислите му, а и да бях, той се колебаеше и размишляваше. Колко трудно е съжителството с демонични създания, понякога се дразня, че съм ангел - всеки можеше да ме нарани, толкова съм...уязвима.
Сведох поглед, размишлявайки над ситуацията.
- Да, така е най-добре... - кимнах сериозно, беше прав, колкото и да не ми харесваше положението.
Независимо дали ми харесва или не, трябваше да си тръгна... за свое, а също и за негово добро. Колко жалко, че това бе първата ни и последна среща... иронията е болезнена.
- Е, май тук трябва да си кажем... сбогом.
Толкова тежка дума, която винаги разделя хората завинаги.

by **Christopher** on Mon Jan 16, 2012 9:44 pm

Реших, че всяка следваща дума ще е излишна, за това отново направих крачка към нея и челото й се озова точно пред устните ми, а те леко го докоснаха. Нежно галех раменете й, но най-накрая се осъзнах и се отдръпнах от нея. Гледах я изпълнен с желание да я имам, но понякога трябваше просто да се откажа, защото не исках да я подчинявам на собствените си интереси. Седнах на ръба на дивана и отпих от чашата си, като гледах към нея и чаках всеки момент да изчезне ...

by **Мел** on Tue Jan 17, 2012 3:51 pm

Не разбирах защо подтискаше добрите си качества и човечността си, но нямаше да кажа или направя нищо. Че коя бях аз за него? Никоя...
Усмихнах му се бегло и вместо към вратата тръгнах към плъзгащите се врати на балкона. Още щом отворих вратите, ме лъхна приятен хладен вятър, галещ крилете ми. Приятният полъх си играеше с косите ми... въздъхнах тежко и излязох. Въпреки че в очите ми блестяха едри сълзи, замъгляващи погледа ми, се обърнах и го погледнах за последно.
- Ще ми липваш... - прошепнах, но едва ли бе ме чул.
Скочих и загубих височина, може би щях да се размажа пред входа на хотела...

by **Christopher** on Fri Feb 24, 2012 11:40 am

Бях чул много добре какво каза, но изчаках да си тръгне, за да кажа мнението си по въпроса.
- Пак ще се видим - казах тихо и се усмихнах дяволито, като отпих от питието си ...

Лос Анджелис преди 2 месеца

Лос Анджелис преди 2 месеца

Re: Лос Анджелис преди 2 месеца

Re: Лос Анджелис преди 2 месеца

Re: Лос Анджелис преди 2 месеца

Re: Лос Анджелис преди 2 месеца

Re: Лос Анджелис преди 2 месеца