Supernatural
Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.

Alistair Bordeaux

2 posters

Go down

 Alistair Bordeaux Empty Alistair Bordeaux

Post by alistair. Sun Oct 13, 2013 9:10 pm

 Alistair Bordeaux Tumblr_inline_mu5inhiDQJ1rn9zqc
Alistair Bordeaux
Винаги са ми казвали, че писмата могат да бъдат опасни. Всяко едно съобщение съдържа вероятността, както да те направи неземно щастлив, така и да ти даде причина да си теглиш ножа. Затова много внимателно трябва да избираш думите в посланието си. Те трябва да носят точния смисъл. Да не объркват без да искат, а евентуално да го правят нарочно. Да не нараняват, ако това не е целта им. Лошите новини не се поднасят така, както се поднася торта. И по нечия препоръка, аз внимавам какво изписвам. А този ден не изпратих ни едно писмо. 
Намирах се на ЖП гарата в Дака, Бангладеш, а годината вероятно беше 1989. Температурите не превишаваха 14 градуса и за местното население беше студено, уви, като себеуважаващ се европейски мачо, направо си умирах за подобни стойности. Не пържеха вътрешностите ти в собствен сос и не те караха да се чувстваш като във фризер. За лична информация- рядко ми се случва да посещавам страни, в които усещането за фризер е възможно. Любимия ми сезон в тази страна! Ще да беше зима, макар да приличаше на Софийска пролет. Макар и бедно, местното население си го биваше. Посрещаха топло чужденци като мен, гощаваха ги с каквото можеха и спомагаха странните им изследвания. В моя случай всичко се градеше върху всеочаквана книга. И не, не съм писател- драскач съм. 
На това място можеха да се видят различни слоеве на обществото. Погледът ми бе привлечен и от голотата на по- бедните, които очевидно не се притесняваха от това, така и от пищните облекла на богатите, забрадени госпожици, от фамилии, трудни за назоваване. Една от тях беше и самата Дениз Арше, която видях в същия ден. 
Мюсюлманския религиозен фестивал не беше тайна за никого. Бе толкова разтръбен, че местните се подготвяха за него с месеци и когато датата настъпи, влаковете бяха претоварени с пътници, а гарите се пръскаха по шевовете си. Нямах истинско обяснение за присъствието си на гарата, когато не спадах към тази религиозна група. Бях се присламчил към местните мачовци и идеята да оглеждам преминаващите госпожици с тях си беше направо джакпот. Да изучиш нравите на тази страна не беше трудно, стига да успееш да се гмурнеш достатъчно дълбоко. 
– Алистър, гледай – подвикна едно от момчетата в опит да извиси глас над шумотевицата. Лакътя, който се срещна с ребрата ми не беше никак мил, но ме накара да се обърна по посока натрапника. Лицето ми бе обърнато право напред, а погледа ми зашари сред забързаната тълпа, умираща да се качи във влака и да намери своето място. От пространството, към което ме насочиха, за някакви си милисекунди, зърнах толкова естетически хармонично лице. То се сведе към земята и загърна с черен плат. 
– Как може да скрива такова лице – въздъхнах и поклатих глава, докато не ми се удари още един лакът. 
– За да запази красотата си от чуждите очи? – озадачи се мургавото момче от дясната ми страна.  – Хайде да се повозим! Този е до Тонги.
Скокна от мястото си и се затича към влака нетърпеливо. Не е възможно да не го последваш. Има два варианта- да останеш тук и да изпуснеш цялата веселба или да се включиш в купона. Аз винаги избирах да се включа в забавата, затова го последвах. Разбутах десетки поклонници и се покачих в спалния вагон, последвал Дениз Арше. Провирах се между хората, правех си път дори там, където нямаше, само за да последвам черната одежда. За разлика от повечето, тя изглеждаше някак погребално настроена, но стъпваше толкова ритмично и танцувално, че нямаше логика в действията й. Вървях на около метър- два от нея, достатъчно близо да й се порадвам и далеч, за да не ме надуши баща й. Вмъкнаха се в едно купе, единственото празно и затвориха вратата под носа ми. Газената лампа вътре се запали и пред очите ми заиграха сенки. Не правеха нищо съществено, един от тях, голям и внушителен ядеше нещо, а тя, милата, стоеше в ъгъла до прозореца и вероятно наблюдаваше случващото се навън. Беше нужно да се заслушаш по- внимателно, за да чуеш за какво си говорят и аз се погрижих да разбера. 
Свирката, известяваща потеглянето на влака заглуши началото на разговора. Долепих ухо към вратата така, сякаш преслушвах корема на бременна жена. 
– ... Димитър. Глупава ли си, Дениз? Той е чуждоземец! От чужда вяра даже! Ще те убия – яден, мъжки глас зазвуча заплашително. Сянката на повдигаща се ръка ме покри . Даже мен ме заболя от този удар.
– Стига, татко, случва се да не успее – възспря го от втори удар по- млад мъж. – Не е виновна, че не я бива достатъчно.
Вратата се изблъска, а аз се отдръпнах, за да пропусна някак бясната Дениз. Размина се с мен. 
– Чакай ме – думите ми останаха заглушени от свирката на влака. 
Защо отново и защо сега? Защо толкова дълго и постоянно? Интензивно. Не спираше.  Отвратителен писък на спирачки, който си умираше да втечни мозъка ми. За миг животът замря преди да ни обърне отново в невъзвръщаема действителност. Не знам какво се случи в следващите минути. Но изведнъж се оказах по средата на ужасен филм. Касапница. Надигнах се по средата на нищото. От влака нямаше и помен, както и от... нещо друго, вероятно пак влак. Валяха думи. Писма, колети. От непознати до други непознати. Те имаха душа. Писмата говореха, шепнеха, крещяха и молеха за помощ наред с ранените. Те ми говореха, а едно от тях. 
Нещо покапа по челото ми. Топло, лепкаво с мирис на желязо. Докоснах оцапаното място. Глава изправих, за да видя как нежната й ръка, освободена от черния плат се протягаше към едно определено писмо. Белия му плик се окървави от раните по дланите й. 
Писмата винаги намират своите получатели. Пътуват през вековете, достигат не до адреса, а до правилния човек. Знаеха къде точно и кога. А това писмо, нейното писмо, бе пътувало от много далеч. Познаваше се по изкусния почерк, славянската азбука и изискания стил. Нейното писмо носеше скръб, носеше тежки, лъжливи думи, но не я накара да заплаче. Подари ми го. Писмо, ненужно за мен, но скъп спомен от нея. 

„Не знам какво друго да ти пиша и дали имам право да ти пиша въобще, но ми се иска да ти пожелая щастие и здраве...”
Целувки и прегръдки,
Дем
FC: Jackson Rathbone| Race: Human with gift| Gifts: Mindcontrol
alistair.
alistair.

Posts : 9

Back to top Go down

 Alistair Bordeaux Empty Re: Alistair Bordeaux

Post by Sam Winchester Sun Oct 13, 2013 9:13 pm

Одобрен си, приятно прекарване във форума  Alistair Bordeaux 2462827609 
Sam Winchester
Sam Winchester

Posts : 704

Back to top Go down

Back to top


 
Permissions in this forum:
You cannot reply to topics in this forum