Гората около града

Слязох от колата, но на всякъде ми миришеше странно, а енергията, която усещах, никак не ми помагаше.
- Не знам - казах откровено, защото нямах намерение да я лъжа, но се надявах да не си помисли, че съм я довел с друга цел.
Тръгнах бавно по някаква пътечка, като за начало просто оглеждах и се опитвах да доловя нещо, а и я чаках да се приготви. Странното беше, че нямаше абсолютно никакви следи. Духовете за мен бяха като охлюви - оставаха следа, но сега не усещах нищо, но още когато докоснах снимката, знаех, че трябва да дойда тук. Или интуицията започваше да ме лъже, което реално погледнато беше невъзможно или тук не беше намесен просто дух, защото те нямат навика да се крият.

- Предполагам - казах вече напълно сериозно - но не мога да го усетя. Може да е вещица. Те са ужасно добри в това, да се прикриват.
Продължих по някаква пътечка, но усещането отслабна и се обърнах след малко към момичето.
- Мога ли да те оставя за 10 минути сама? Ако не си добре, може да отидеш в колата, но така не мога да разбера нищо, а и енергията идваща от теб ме разсейва допълнително.
Досега не ми се беше случвало, енергия от обикновен човек да ме разсея, но пък и тялото ми ме ограничаваше ... трябваше да изляза от него и да се справя по старомодния начин.

Наистина се надявах да се оправи сама, защото нямаше причина иначе да съм тук. Беше ми забавна и не знам защо, но още щом я видях на гробищата, привлече интереса ми. Чак след като изчезнах от погледа й, се трансформирах и от мен остана само една сянка, която се движеше с неописуема бързина. Забавих се повече, отколкото й казах, но за 15 минути бях огледал всеки сантиметър над земята. Разбира се, не ги намерих, но имаше едно място, където усетих енергия и то много силна. Лошото беше, че усетих и духове, като това означаваше, че не всички са оцелели, но определено имаше живи хора. Върнах се веднага при нея и като пълен идиот не помислих, а веднага се материализирах зад нея. Тя чу шума, обърна се и стреля за пореден път в гърдите ми.
- МАМКА МУ - извиках ядосано, но и той не ми изглеждаше много дружелюбна - искам да ми купиш риза - казах напълно сериозно, а тона ми беше като на малко сърдито момченце, а после добавих - и между другото, на около 200 метра от тук усетих нещо, но е под земята. Никъде не намерих вход, защото както казах, следите са заличени, но не ми се вярва да е прекалено далеч.

- Супер - казах отчаяно и погледнах надолу - направи ризата ми на нищо, а сега ще си омърлям и дънките.
Тя обаче се беше беше напрегнала много, затова просто издишах тежко и казах:
- Оффф добре.
Започнах отново да оглеждам, но никъде не намерих това, за което ми говореше тя, но просто не гледах на правилното място. Оказа се, че входа е от там, откъдето сме дошли, но растенията бяха закрили входа. Върнах се за нея, но този път хванах пушката, след като се материализирах. Тя се стресна отново, но за щастие не дръпна спусъка.
- Намерих го - казах с широка усмивка, сякаш бяхме спечелил от лотарията.

Облегнах се на стената и започнах да си гледам ноктите, сякаш току що си бях направил нов маникюр.
- Не може ли да водите този разговор, след като излезем от тук?
Не долавях други хора, а определено не ми се седеше там долу, защото имах едно неприятно усещане, което караше кожата ми да настръхне, а аз никога не се плашех или нещо подобно. Може би наистина трябваше да се махнем от там.

Усмихнах се доволно и тръгнах към изхода, като тя остана да помага на идиота, но той очевидно не можеше да ходи.
- Аз ще се оправя с него - казах мило на момичето и тя тръгна пред нас.
Взех го на ръце и сега приличахме на женена двойка, а той беше булката. През цялото време не спря да ми охка и пъшка, като се държеше като някаква женичка.
- Сериозно ли? А мен ме помисли за момиче - казах сърдито и той разбра, че мога да чета и мислите му.

- Чакай, чакай - казах притеснено и размахах ръце, за да привлека вниманието й, а тя се обърна, като си помисли, че има някаква опасност. Точно тогава я погледнах с една дебелна физиономия и попитах.
- Кой е блонди, кой е задника и кой е примадоната. Така де ... както и да е, аз се чувствам леко засегнат.
Сложих ръце на кръста си, но тогава осъзнах, че съм идеален за примадоната и го пуснах да висят до тялото ми, като направих една нацупена физиономия.

Спрях да се лигавя и помогнах на мъжа да стигне до колата ми. Качихме се вътре и потеглих направо към центъра, защото по нареждане на шефката, трябваше най-напред да отидем до болницата.