River Street Jazz Cafe

by **Rebeka** Sat Dec 17, 2011 8:32 pm

Знаех,че ще дойде тук в този град но преди да почна проучването си,трябва да пийна нещо и не бе алкохол,а нещо горещо за да се стопля.
Влязох и седнах на бара,поръчах си горещ чай. Тези който бяха около мен,ме погледнаха много странно но не ми пукаше не работех за мнението им,нали аз им спасявах задника.
В ъгъла на бара се мярна някаква фигура,като бе с разкървавено лице.
Поклатих глава,защото си мислих,че пак нещо сънувам,от много дълго време ми се превеждаха тези неща,явно бе на това,че не си доспивах и гледах много филми.

by **Sam Winchester** Sat Dec 17, 2011 8:43 pm

Беше доста приятно навън - хладно и ветровито, както ми харесваше, но ми беше прекалено скучно, след като вече бях обиколил целия град. Не беше нищо особено, но пък ми харесваше. Кротко и уютно - дом ... мил дом.
Както си вървях през центъра, някакво момиче излезе от едно кафене и падна на улицата, но вместо да се изправи започна да се смее. Веднага разбрах, че е пяна, но вече не бях заинтригуван от нея, а от заведението. Трябваше ми малко разнообразие и веселие, а какво по-приятно от това, да пийна нещо в компанията на някой приятен и учтив барман, докато гледах шоуто, което правеха хората когато се напият.
Отворих вратата и бавно огледах, но с разочарование установих, че заведението е прилично и скучно, като другите неща, които гледах днес. Точно щях да изляза, когато на бара видях една жена, която доста често виждах напоследък. Не приличаше на човек, който би ме следил за да ме убие, а и скоро нямах проблеми с ловците, но никога не можех да бъда сигурен. Затворих вратата, като седнах на бара, не много далеч от нея и си поръчах едно уиски.

by **Rebeka** Sat Dec 17, 2011 8:56 pm

Нямаше да обърна внимание кой влиза но тогава видях познато лице. Обърнах се и го погледнах и бях права това беше Кристофър,това беше златна възможност под прикритие да разбера някой неща за него.
Помахах му с ръка надявах се да дойде при мен. Щях да се правя на малко недостъпна,туко виж имал по голям интерес. Не да му се поднеса на тепсия и да го разпитвам. Това,щеше да е голяма грешка но отново видях онази страна фигура. Премигнах отново за да махна този образ и за кратко изчезна.

by **Sam Winchester** Sat Dec 17, 2011 9:04 pm

Седнах и се вгледах в нея, докато се опитвах да се сетя, дали всъщност не я познавам, но останах направо шокиран, когато тя ми помаха. Огледах се нервно, но около мен нямаше почти никого, а когато отново погледнах нея, тя ми се усмихнах и осъзнах, че наистина е помахала на мен. Надигнах едната си вежда и я погледнах подозрително, но в крайна сметка тя беше привлякла интереса ми отдавана, за това реших да се преместя при нея. Точно седнах на стола си и щях да я заговоря, когато бармана донесе питието ми и започна да ми говори нещо, но веднага се разкара, след като видя злобният ми поглед. В момента бях зает с друго и нямах нужда, някой да ми свети. Взех ръката на очарователната дама, наведох се леко и я целунах. Кожата й беше толкова мека и нежна, че беше истинско удоволствие за мен, да я докосвам, но ми се наложи да я пусна.
- Радвам се, че най-накрая ще имам честта, да се запозная с вас. Аз съм Кристофър - казах все още наведен над китката й, след което свалих якето си и го оставих на стола.

by **Rebeka** Sat Dec 17, 2011 9:19 pm

Беше джентълмен не можех да му отрека,малко момчета бяха такива и малко ме очарова. Но трябваше да бъда професионалиска и да не се опитам да намесвам и чувствата към това:
-Рене
Нямаше да му кажа истинското си име туко виж решил да ме проверява.
-Видях,че си без компания и се надявах,да дойдеш при мен и да си правим компания.
Надявах се в очите му да не бях се представила като леко момиче. Трудно ми бе понякога да се правя на такова момиче каквото не съм. По лесно щеше да ми бъде да го заключа някъде и да го разпитвам.
Поръчах си този път,чай с ром,колкото да ме държи в кондиция но от него ми стана много горещо и съблякох якето си,а отдолу бях по риза,днес не носех пистолета си за това не се притеснявах да се разкрия малко.

by **Sam Winchester** Sat Dec 17, 2011 9:47 pm

Беше ясно, че ме лъже, но сега не ми се занимаваше, да разбирам защо. Просто не можех абстрахирам от туптенето на сърцето й. Чувах го толкова силно и ясно, сякаш бях положил глава на гърдите й, а това ме разсейваше и не можеше да кажа нещо, което не бива да знае. Преминах с ръка през косата си и я пригладих назад, но след като я пуснах тя отново се върна на челото ми. Отпих от уискито си, в опит да се разсея, като се надявах и тя да се успокои, защото това туптене ме влудяваше. Най-странно ми беше, защо го чувах толкова силно и защо точно нейното, но след тази мисъл, звукът отекна за последно в главата ми и просто спря. Явно алкохола наистина решава проблемите на хората. Отново се обърнах към нея, но бара вече не ми се виждаше така привлекателен.
- Какво ще кажете, да се преместим на някоя маса - казах аз и без да чакам отговор, взех моето и нейното яке, като на кимнах на сервитьорката и тя взе напитките ни, за да ги премести.

by **Rebeka** Sat Dec 17, 2011 9:58 pm

-Ха!
Изумих се колко бързо реши вместо мен къде другаде да седнем,последвах го нямах друг начин,а и все пак в якето ми бяха документите и значката. Така че го последвах,за да не се издам. Години професионализъм щяха да отидат на вятъра но отивахме към сепарето,където беше онази страна фигура.
Хванах Кристъфар за ръката и казах:
-Не тук може ли друго място?
Той малко се смути но въпреки това отидохме на друго място,което беше много добре но докато преминавах от там чух нещо "Той ми взе всичко!" Огледах се на около не не видях нищо,явно нещо ми ставаше. Погледнах на зад,а след това седнах вземайки чашата си,отпих за да порогоня онези страни мисли и да се отдам на задачата си. Усмихнах се в първия миг малко на сила но след това бе искрена усмивка:
-Е,от тук ли си Кристафър или да ти викам Крис?

by **Sam Winchester** Sat Dec 17, 2011 10:12 pm

Погледна я странно, когато осъзнах, че вижда духове. Разбира се, аз като много други същества, можех да ги виждам и да говоря с тях, но малко бяха хората, които имат тази способност. Настанихме се на някаква друга маса, а тя се направи, че не е видяла нищо и започна да ме разпитва. За момент се зачудих, какво точно ставаше. Бях напълно сигурен, че тя не знае какво съм, но очевидно разбираше от духове. Най-накрая се вслушах в думите й едва не се разсмях, защото бях сигурен, че ме следи. Много добре знаеше, че не съм от тук, но щом й се играеше, щяхме да играем.
- Наричай ме както желаеш - казах закачливо и й намигнах - и да ... тук съм роден и през живота си не съм напускал това място.
Знаех, че веднага ще разбере, че лъжа, но не можеше да каже нищо, защото самата тя ме лъжеше от самото начало.

by **Rebeka** Sat Dec 17, 2011 10:21 pm

Да добре лъжеше на поразия но пък щях да се правя на глупава,все едно не знаех за какво говори,макар че думите му,за малко не ме накараха,да се задавя с чая и да го искарам през носа си.
-Ммм,интересно значи,ще има кой да ме разведе из града...
Погледнах в страни в първия момент,щях да си изкарам ангелите но до мен стоеше онази фигура и ме гледаше втренчено.
Подпрях се на ръката си,като се опитах поне да не го виждам,огледах съмнително чашата си,сигурно беше някакъв странен чай и ме караше да халюцинирам и то жестоко. Ако бе така трябваше да затворят този бар,защото беше не законно да се сипва трева в чай на нищо не подозиращи хора. Бутнах чашата:
-Май,ще мина на вода.
Поръчах си една минералва вода но да не е отваряна,че не знаех можеше да има и нещо във водата.

by **Sam Winchester** Sat Dec 17, 2011 10:27 pm

Подсмихнах се, като видях реакцията й, но се опитах да го скрия. Не исках да знае, че и аз ги виждам, а всъщност се оказа, че и тя не знаеше какво точно вижда. По държанието й се виждаше, че най-вероятно си мислеше, че се е напила ... от малко чай с ром? Поогледах я още малко и тогава любопитството ми се засили. Щом не можеше да се справи с един дух, значи дори си нямаше и представа за мен. Защо тогава ме следеше и защо за Бога ме лъжеше. Щях да разбера, но бавно. От това, което видях, разбрах че лесно се плаши, а не исках да избяга, преди да разбера какво става.
- За мен ще бъде голямо удоволствие, да ви разведа из този красив град.
Изпих уискито си и си поръчах още едно.
- Дори ако желаете, може да го направим веднага.

by **Rebeka** Sat Dec 17, 2011 10:38 pm

-Е,сега е малко късно,а и съм малко уморена,не ми се разхожда точно сега.
Отворих от раз бутилката с минерална вода,фигурата се бе махнала и сега бе до него. По дяволите какво ми ставаше точно днес,не можеше от един ром толкова много да се напия,че да ми се виждат мъртви хора. А,най-вероятно това беше шибаното ми въображение. Надявах се това да не се отрази на работата и за това го криех,можеха да ме помислят за някоя шизофреничка.
Погледнах в неговите очи,сториха ми се толкова невинни и толкова красиви,а как можех да ги намирам за красиви,той целия се бе появил от нищото имаше някакъв странен акт за раждане,с родители и хора който никога не бяха съществували. А,сега ми казваше,че бил роден тук. Хората не се пръкваха от нищото и то такива като него:
-Но за утре съм напълно съгласна. И с какво се занимаваш...
Ето този въпрос ако пита мен,трябваше отново да скалъпя нещо.

by **Sam Winchester** Sat Dec 17, 2011 10:57 pm

- Давам на хората заслуженото - казах студено, защото това беше самата истина, но побързах да добавя нещо, преди да съм я изплашил - съдя съм.
Уискито ми дойде, а аз подтиснах желанието да го пресуша на един дъх. Не исках да ме помисли за притеснен или слаб, какъвто не бях. Отпих малко, а след като размишлявах, къде да я заведа утре, се сетих, че тя не ми беше казала с какво се занимава.
- А ти? - попитах с неприкрито любопитство и се наведох леко към нея.

by **Rebeka** Sat Dec 17, 2011 11:03 pm

Много лош въпрос и трябваше да измисля нещо изключително бързо и да звучи достатъчно убедително и то до такава степен,че да не разучи какво точно:
-Пътувам до съседния град но колата ми се счупи и трябва да остана тук една седмица докато я оправят.
Да това звучеше по убедително:
-Все още не работя нищо давам си време да намеря това,което ме влече най-много.
Де,щях да измислям някакви глупави професии,който дари не познавах. А да се правя на нещо,което не съм отиде и само щях да се омотая,а колата бързо можех да повредя. Частите и се намираха трудно,така че щеше да отнеме една седмица. После,щях да измисля още нещо.
-Интересно и какво е да бъдеш съдия?

by **Sam Winchester** Sat Dec 17, 2011 11:37 pm

- Всъщност е много трудно - казах искрено - първо трябва да разбереш, дали човек е виновен, а чак след това дали съжалява и дали заслужава прошка - "но за мен само първото е важно" добавих на ум и се усмихнах мило на Рене.
Бях с убеждението, че ако някой направи нещо лошо, заслужава наказанието си, независимо дали съжалява. Съжалението е по-скоро чувство за вина, но не се е чувствал виновен, докато го е правил. Хванах чашата си, като я надигнах леко, а след това я разклатих и в вълничките уиски, виждах лицето си, но не само моето, а и това на Женевив (жената на сърцето ми, която беше умряла преди по-малко от 1 месец). Премигах няколко пъти, а след това разтърках очите си, за да изгоня спомена.
- Съжалявам, но съм доста изморен и мисля, че е време да се прибирам.

by **Rebeka** Sat Dec 17, 2011 11:53 pm

-Добре всъщност и аз съм доста уморена!
Станах и си взех якето,като го облякох. А и вече тази халюцинация не ми харесваше и трябваше да поспя малко и да я махна от лицето си.
-Ще се видим утре,нека да се чакаме на главната алея,ще дойда в 2 свободен ли си тогава?
Попитах аз защото не знаех,можеше да е в съда или да си има някаква друга работа.

by **Sam Winchester** Sat Dec 17, 2011 11:59 pm

- Разбира се.
Тя ме хвана под ръка и двамата излязохме от заведението. Спрях първото такси, което видях и тя се качи в него.
Бавно вървях по улиците, а ледовития вятър галеше лицето ми. Накрая се озовах пред къщата, която бях купил по интернет. Намерих ключовете си и когато влязох, се усмихнах. Къщата беше така хубава какво отвън, така и от вътре.

by Sponsored content

River Street Jazz Cafe

River Street Jazz Cafe

Re: River Street Jazz Cafe

Re: River Street Jazz Cafe

Re: River Street Jazz Cafe

Re: River Street Jazz Cafe

Re: River Street Jazz Cafe

Re: River Street Jazz Cafe

Re: River Street Jazz Cafe

Re: River Street Jazz Cafe

Re: River Street Jazz Cafe

Re: River Street Jazz Cafe

Re: River Street Jazz Cafe

Re: River Street Jazz Cafe

Re: River Street Jazz Cafe

Re: River Street Jazz Cafe

Re: River Street Jazz Cafe

Re: River Street Jazz Cafe

Re: River Street Jazz Cafe