Натаниел Найтингейл

~TOP~
Име:
Натаниъл, Нат, Клиъруотър
Възраст:
20
Раса:
Вещер
Дарби:
Пирокинеза, ясновидство, хидрокинеза, фотокинеза, телекинеза, флора
Характер:
Често се чудиш дали тук ти е мястото, дали има значение, смисъл, полза от теб, какво въобще ще се промени ако изчезнеш? Нима някой ще забележи, и да го направи нима ще му пука? Нима ще се интересува от един никой, едно нищичко, смешно със своята незначителност?
Някога губил ли си цветът си, съшността си, живеца, който те кара да се усмихнеш? Някога бил ли си завладян от лед, толкова студен, че те боли, разкъсва те. Но той не е като езеро просред зимата, не можеш да излезеш от него и да се прибереш в топлата си къща. Ледът е вътре в теб и не се топи, напротив разте. Няма слънце, което да го стопли. Може би трябва да се пребориш, да преглътнеш всичко и да продължиш напред, но нима има смисъл.
Утре ще е същото. Защо да хабиш силите си щом да си невидим се е превърнало в ежедневие... За кой да се бориш? Започваш да го намираш за смешно, разбираш, че си посредствен...втълпяваш си че си посредствен.
Ако не си, попитай Натаниъл. Той винаги е бил момчето в ъгъла- тихо, тъжно, мрачно. Рядко говори, а гласът му е твърде тих, за да бъде чут, точно както душата му. Често му идва да крещи, да чупи, но сдържа всичко в себе си. Хората са подли твари според Нат. Едни бездушни, зли и ужасни твари от които иска да се предпази. С времето си е втълпила, че тяхното отдалечаване, техните злобни забележки, смехът им зад гърбът му, надсмешливите погледи-всичко това е за негово собствено добро.
Характерът на Натаниъл...
Той няма характер. Безхарактерен. Човек който не говори, който дори не вдига поглед от другите, чиито живот е потопен в пълна тишина и мрак не би могъл да бъде определен. Нима той дори е жив? "Весел, купонджия, забавен, бъбрив"- тези думи не значат абсолютно нищо за Натаниъл. Освен може би импулсивев, ако под това се разбира да тръгваш по най-мрачните улици в малките часове, за да провериш дали има плъхове, гладни вампири или просто перверзници, за да се справиш с тях. Смел, да. Може би това е думата, единствената, която може да е за Натаниъл.
Външен вид:
Нека първо да отбележим чертите, които се набиват от пръв поглед- азиатец, да, с типичните дръпнати малки черни очички, за които ще поговорим малко по-късно, след това- изключително висок, ненормално висок за някой от своята раса и...и, добре, личи си му че е голямо дърво, дори не е нужно да се загледаш малко по-дълго в сакатите му и тромави движения. И сега можем да продължим с описанието на този интересен субект накратко озаглавен Натаниел. Чертите му, груби, сурови, студени, мигом могат да се превърнат в изключително нежни, изтънчени и дори красиви. Тънките, подчти изсечени устни рядко се извиват в усмивка разкриваща перфектните бели зъби. Очите, (да връщаме се на тях за по-обзорно разследване) рядко вдигащи се от земята, наситени с онзи срам присъщ за ученичка, са смразяващо сини. Погледът му е изпълнен с мрак и е много отвеян. Най-чаровното нещо в Натаниел, това са трапчинките, които могат да накарат всеки да се размекне, дори и да не му се вярва, че ще се поддаде на нещо под топ модел или пет годишно момиченце с голдън ретривър под мишница. Косата винаги е била проблем за него. Гарваново черният цвят не го устройва, нито прическата, за това тя често се сменя.
История:
Роден е в семейство на корейка, Сюн Лин, и англичанин, Едуард. Майка му учи в Китай, Пекин, но по време на една екскурзия в Англия се запознава с баща му. Женят се след година и въпреки забраните на семейството на Сюн Лин двамата заминават за Англия.
Дълго време не могат да имат дете. Търсят сякакви лечения и след петнадесет години се ражда Натаниъл.
Той получава всякакви грижи от страна на баща си, но майка му винаги се е държала доста студено.
Всъщност перфектното детенце, което предпочита да седи в къщи и да учи, от колкото да играе с другите момчета, и винаги е толкова послушно, далеч не е толкова перфектно в очите на родителите си. Започва да върши странни неща от десетата си годишнина-пали предмети, вига ги във въздуха, сменя цветът им или наводнява стаите. Силите му започват да излизат извън контрол. Изгаря до основи две от къщите на семейството си, а една, най-скъпата, потапя в морето, на чиито бряг се намира.
Баща му просто не може да понесе факта, че малкият Натаниъл се превръща в чудовище. За това на петнадесетият рожден ден на синът си се самоубива. Майка му само и това чака, за да се отърве от Натаниъл. Тя го намразила през годините, колкото и не възможно да бъде това за една майка. Пробва да го удави, но в крайна сметка Натаниъл я запалва и се спасява. От тогава се скита по улиците, няма роднини при, които да отиде, нито приятели.
Допълнителна информация:
-пуши
-не пие
-не може да танцува, много е зле в това отношение
-знае руски
-йъп, британски акцент