Къщата на Леа

by **Lea.** Tue Dec 13, 2011 6:40 pm

Рожден ден. Кой би искал да празнува милярдният си рожден ден? Или по зле.. дори не знаех кога е рожденият ми ден. Бях сътворена преди хората,преди животните заедно с братята и сестрите си. Натаниел обаче настояваше. Все едно беше неговият рожден ден,толкова се вълнуваше,както и леля Джулс,която ме бе осиновила преди години. Не знам как не й правеше впечатление че изглеждам по един и същи начин,не стареех,не растях,нищо.. Един човек би трябвало да забелязва това.
Нат бе поканил и половината гимназия,която нямаше търпение да разгледа домът ми,защото не обичах да ги каня много тук. Причината? Мразех ги всичките. тези човешки същества.. Господи,какви подмазвачи бяха! Ако можех щях да ги накарам да се избият всичките,но това само щеше да привлече вниманието на ловците,а на мен не ми се играеха игрички.
Съучениците започнаха да се показват един по един,а аз бях облечена в една черна рокля с кристали по нея,беше доста скъпа,пазех я от доста време. Бях застанала на вратата и се усмихвах насилено на всяко срещнато лице което трупаше подаръци в ръцете ми. След известно време и Нат цъфна.
- Слала тебе свети Йосифе! - казах иронично и се разсмях а след това го прегърнах силно и на бързо - Тук е като някаква джунгла.. сто процента сигурна съм че Рик Джоунс е прикрит орангутан.

by **Nathaniel.** Tue Dec 13, 2011 6:54 pm

Вълнуваше се много за рожденният ден на Леа. Всъщност, вълнуваше се за всичко свързано с нея. Ако някой забележеше промяната в него, когато е близо до нея, и Нат по принцип, сигурно нямаше да спира да му се подиграва до края на живота.
Натаниъл бе абсолютен непокис, нищо не можеше да го накара да си помръдне пръстчето, да се усмихне, и доста лесно можеш да го накараш да ти скочи на бой, а същият този хлапак в компанията на най-добрата си приятелка бе коренно различен. Адски тих, кротък, срамежлив, хилещ се плахо на всяка казана от нея дума и изчервяващ се от всяко дори най-глупавото движение.
А Леа...Леа си имаше едно малко братче, нищо повече. Какво ли не би дал само за един ден да изпита, това което той чувстваше.
Дори днес, само при мисълта за нея бе почервенял. Прекара около сто часа пред огледалото и отново не се одобри, но все пак тръгна към къщата на Леа. Не знаеше какво да й купи, нищо че бяха приятели от цяла вечност. Дрехи, гримове, бижута...И да й трябваха дали можеше да си ги позволи? Бе го подчти срам да се яви на рожденният й ден с цветя и някаква глупава гривничка, заради която може би щяха да го изгонят от квартирата.
Учениците вече се тълпяха, някога се разминаваше с тях по коридорите на училището, но слава богу завърши и вече не му се налагаше да вижда повечето от тези идиоти, въпреки и по-малки от него, всеки ден.
Леа го посрещна и дъхът му отново секна, а краката му се подкосиха. Нищо ново. Вече бе свикнал с това чувство. Още от десети клас, което правеше две години.
Въздъхна тихичко, не му се искаше да й подарява нещо такова. За Леа може би щеше да е нещо нормално, хубавичко, но Нат не целеше точно това. Искаше нещо "зашеметяващо", а не нещо с което да се примири.
- Прикрит?...-усмихна се- Както и да е. Честит рожден ден..., да, за петнадесетти път днес, но се вълнувам много.
Искаше му се да каже някой комплимент, но просто не се сещаше нищо освен, че е по-ослепителна от всякога. Гърх...лигьо.
- Кахъм..Заповядай...-погледът му мъчно се смъкна към цветята и кутийката която държеше

by **Lea.** Tue Dec 13, 2011 7:06 pm

Погелднах го много учудено,а след това помирисах цветята,бяха невероятни. След това като някое малко дете отворих на бързо кутийката в която се намираше прелестна гривна с различни кристали по нея.. обожавах кристалите.. погледнах го и се усмихнах леко. Целунах бузата му внимателно.
- Невероятно е всичко.. но нямаше нужда.. и цветята щяха да свършат работа,невероятни са. - казах с весел тон,хващайки го под ръка. Влязохме вътре в къщата където вече се вихреше щур купон и бях доста сигурна че Стивън вече бе свалил панталоните си и се правеше на онези пичове от Елемефейо. Леля дойде,зарадва се на Натаниел и го прегърна,а след това му на щипа бузите все едно беше малко дете.
- Красавеца на леля,колко порасна! - аз се засмях и нарочно казах че ще отида да оставя цветята във ваза. Естествено гривната ми вече бе на ръката ми. След като се върнах Нат гледаше доста засрамено,а аз се изкикотих :
- Трябваше.. просто трябваше да ви оставя на саме.. красавецо. - казах и го подбутнах с лакът.

by Nick Stone Tue Dec 13, 2011 7:19 pm

Вървеше бързо и съсредоточено. Не я бе виждал от толкова време, че едва се сдържаше да не побегне. Само мисълта за нея караше старото му, забравило да обича сърце да забърза и без това неравномерния си ритъм. Не беше сигурен дали иска, нея или тялото й и въпреки това крачките му ставаха все по - бързи и по - бързи.
Спря се пред вратата.. Глуповато премина с ръка през късо подстриганата си коса, опитвайки се да й придаде по - небрежен вид. Не бе взел най - прекрасният подарък на света.. Просто първото, което му попадна в близкия магазин, който всъщност бе затворен.. Да, Луцифер не се бе променил особено, дори никак. Все още вършеше всичко по лесният и непочтен начин... Тя отвори вратата. Сините му очи се спряха на прекрасното й лице, оглеждаше го с такъв интерес и любов. Усмихна се шеговито и нежно целуна бузката й.
- Как си, миличка ?

by **Nathaniel.** Tue Dec 13, 2011 7:34 pm

На вратата се позвъни може би за хиляден път. Не разбираше, защо просто не я оставеше отворена. Нямаше смисъл да тича на всеки три секунди. Но всеки път Леа се затичваше всякаш чакаше някого и нямаше търпение той да пристигне. Но все пак не можеше да се сети, кой може да я накара да тича така.
И този път тя се запрепъва на високите токчета към коридорът, който също бе пълен с хора. Нат реши да я изчака по-настрани, нямаше нужда да се бута и той. Все пак не бе неговият милиарден рожден ден.
Но този път щом вратата се отвори усмивката на Леа се разшири, карайки Натаниъл механически да направи две крачки напред, за да чуе разговорът. Съзря високо, хубаво, светло момче, което бързо я целунна по бузата и й подаде подарък. Тя го пое и го прегърна силно, а след това затвори вратата след гостенинън с. Дочу и думата "миличка", която допълнително подкоси краката му. Никой не се обръщаше така към нея. Дори и Нат, с който бяха приятели още от осми клас. Може би й бе по-добър приятел? Пое си дъх докато двамата се приближаваха към него. Имаше чувството, че ще припадне.
- Нат,...-започна ухилена до уши Леа, подчти никога не я бе виждал такава, за жалост- Това е Ник, гаджето ми.
Гадже?...Гадже?...Това бе дума, по-силна от "най-добър приятел". Съдъжаше онази частичка наречена влюбване. Чувствата бяха споделени и силни.
Искаше му се да изчезне. Просто да се стопи и да не става свидетел на всичко това нито миг повече. Коремът му не спираше да се преобръща, а краката му всякаш го държаха на магия. Погледът му тъжно се спусна към земята, а после отново към гаджето на Леа.
Бе хубав, даже много. Може би щеше да го сметне за симпатяга ако не бяха такива обстоятелствата. Призна пред себе си, че в сравенине с него не е абсолютно нищо. Нищичко. Е, да, бе съвсем мъничко по-висок, но имаше предимство на расите, колкото и да отбягваше тази тема винаги.
- Аз съм Натаниъл...-протегна ръка към мъжът пробвайки да преглътне буцата заседнала в гърлото си

by Sponsored content

Къщата на Леа

Къщата на Леа

Re: Къщата на Леа

Re: Къщата на Леа

Re: Къщата на Леа

Re: Къщата на Леа

Re: Къщата на Леа

Re: Къщата на Леа