Night Club Shutterstock

По принцип не ходех по клубовете, защото ги мразех. Стотици непознати се блъскат един в друг, напиват се и правят глупости. До тук добре - одобрявах всичко изброено. Но идваше гадната част - тясно и задимено пространство. Дори цяла вечер да се опитваш да изкараш само на една бутилчица минерална вода, ще си тръгнеш не опиянен, а направо пиян от алкохолните изпарения във въздуха. Не, че аз имах такъв проблем - Самюъл Томпсън бе опитвал какъв ли не алкохол в какви ли не комбинации. Но мразех барове и дискотеки.
Какво, по дяволите, правех тук тогава? Ами, беше рожденият ден на Дейвид - един от най-близките ми хора, който - под влиянието на други негови близки хора - бе решил да празнува тук. В "Shutterstock", който не беше толкова зле, колкото очаквах. Имаше достатъчно място за всички гости на Дейв на сепарето, което бе запазил цели две седмици по-рано. В останалата дискотека нямаше и едно празно място, нямаше дори свободен стол на бара.
Само че това нямаше значение, защото купонът за мен се оформяше на нашата маса. Доколкото си спомням, бяхме около десетина човека. Дейв бе във вихъра си и понасяше в него всички ни. На ниската стъклена масата бяха наредени няколко вече опразнени бутилки уиски, преполовена водка и две вече отворени бутилки текила. Само че рожденикът, както и всички ние покрай него, в миг зарязахме алкохола. В момента Дейв чертаеше 'магистрали', както наричахме линиите от кокаин. Всички, които все още можеха да се държат на крака, се скупихме около него. Той извади доларова банкнота от джоба си я сви във формата на тръбичка. Инстинктивно огледах дискотеката - разбира се, никой не ни наблюдаваше, защото... ами, защото всички правеха същото, което и ние в момента. Само дето Рой, който стоеше от дясната ми страна, в момента се натискаше толкова настоятелно с някакво непознато момиче, че често се случваше да ме уцели нечие коляно или лакът. Вече започваха да ми лазят по нервите.
Дръпнах рязко импровизираната тръбичка от ръцете на Дейвид и се наведох над масата. Единия край на банкнотата допрях до бялото прахче, а другия поднесох към носа си. С пръст запуших лявата си ноздра и силно си поех въздух през дясната. Бързо потърках носа си в опит да разсея парещото чувство, което моментално се загнезди там.

Уау, Дейв, това беше силно, мисля, че му извиках. Или не. Не помня. Нямаше значение, защото вече се бях изправил от масата и се бях запътил към средния бар. Май имах мисия да взема още една или няколко бутилки уиски. Нямаше значение, поне щях да се пораздвижа.
Да, бе.
Вървях между тълпата без посока. Сигурно вече двадесета минута търсех бара. Бях решил да се ориентирам по светлините, но.. светлини много, трезвеност - малко. Всеки път, когато прожекторите се насочваха към мен, усещах как очите ми бяха готови да се разтопят всеки момент. Светлината ми изглеждаше твърде силна за понасяне. Музиката обаче беше нещо друго. Караше и най-малката клетка в тялото ми да заподскача на яростните бийтове на Skrillex, а този беше луд. Беше адски луд, мамка му! Исках да скачам, да се мятам, да бутам тълпата, но крайниците ми тежаха твърде много, а аз бях твърде зле, че да успея да ги движа толкова координирано.
Трябваше да изляза за малко на чист въздух или да отида до тоалетната, където да потопя главата си в мивката и да пусна силно студената вода. Това ми помагаше винаги. Само че нямаше лесно излизане от тълпата, която сякаш ме носеше като жив океан. Затова се засилих и с почти затворени очи се запътих в посока, към която смятах, че са тоалетните. Само че се бях объркал леко.
Бях стигнал до бара, като по път едва не бях смачкал някаква жена. Обърнах се рязко. О, и то каква жена само! Дънките ми можеха да ми отеснеят само при едно намигване от нейна страна. Забавно.
- Опа-а-а, извинявай - ухилих й се. Надявах се да не изглеждам твърде пиян или предрусал.

Беше ми много замаяно. През няколко секунди пред очите ми притъмняваше и за миг дискотеката с цялата тази тълпа от забавляващи се млади хора и силната музика изчезваха. Намирах се в нищото. Но дори и там тялото ми продължаваше да ми изглежда твърде тежко и трудноподвижно.
Но, майната му на всичко - обичах да експериментирам! Не можех да кажа, че обичам алкохола, цигарите и наркотиците, но определено обичах да експериментирам със себе си. А и с другите, разбира се. Чувството да видиш как някой стои като пън и гледа в точка само защото не си реагирал така, както биха реагирали обикновените хора, беше незаменимо и осмисляше живота ми. Е, малко пресилено казано, но определено ми доставяше удоволствие и внасяше тръпка в ежедневието ми.
Въпреки всичко това се извиних на момичето. Както вече споменах, харесаха ми експериментите с други хора. Харесваше ми това да ги поставям в различни ситуации, за да видя как биха реагирали. Но бях възпитан по кавалерски начин и нямаше как да си подмина самотната девойка, след като й бях отпрал така грубо едно силно рамо.
Пък и беше секси. Може да бях твърде пиян и доста друсан, но това нямаше как да бъде подминато. Даже напротив - набиваше се на очи и ми направи много по-голямо впечатление, отколкото ако бях напълно трезвен и незамъглена от различни субстанции глава.

Направих няколко бавни и несигурни крачки към бара, където бе седнала тя. Подпрях се с една ръка на плота, а с другата хванах стола й, без да загрявам в първия момент, че това е твърде близо до оголеното й от късата поличка бедро. Малко заприличах на онези гъзари, които ходеха по дискотеките и забиваха по няколко мацки на вечер, но реших да се хвана за бара най-вече за да не падна на твърдия под.
Заради тъмнината и коката зениците ми се бяха разширили адски много и иначе дълбоките ми сини очи най-вероятно изглеждаха черни. Бях вперил поглед в блестящите очи на момичето до мен. Не продумвах и дума. Видях я как уж необезпокоявано посяга към чашата си. Тъкмо когато допря стъклото до плътните си устни, отправи към мен изпепеляващ поглед.
Това беше достатъчно. И тя го искаше и в момента ми даваше зелена светлина. Усмихнах се вяло:
- Защо, по дяволите, светът позволява такива момичета като теб да бъдат сами? Толкова е нечестно, не мислиш ли?

Боже, застреляйте ме, но не знаех какви ги дрънкам. Май прозвуча твърде изтъркано, глупаво и плоско, но.. вече го бях казал и главата ми беше пълна с толкова много алкохол и дрога, че нямаше да успея да замажа положението. Надявах се само на отговор, по-дружелюбен от плесница.