Лос Анджелис преди 2 месеца

by **Мел** Mon Dec 19, 2011 4:32 pm

First topic message reminder :

Беше един спокоен и слънчев ден, през който нямаше начин да остана затворена в хотела, в който бях отседнала. Освен това Лос Анджелис предлага толкова много забавления, които не можах да разгледам заради проливният дъжд вчера.
Бях се запътила към най-близкото кафене, като за начало, а след това щях да се поразходя, може би. Та, вървях бавно, като отвреме навреме поглеждах минувачите покрай себе си. Не очаквах да срещна някой познат, но пък някой интересен - защо пък не.
Вървях си съвсем спокойно, когато някой не че се блъсна в мен, а се опита да ме помете от улицата.
Обърнах се и го погледнах смръщено.
- Мисля, че не съм толкова малка, че да не ме видите...

by **Мел** Sun Jan 01, 2012 12:30 pm

Май се оказах като малка коала на пътя на големия лош тигър. Ха-ха, забавно звучи, но не е правилно, защото се давах за доброволна жертва.
Болката, която ми причиняваха острите му зъби беше сладка, желана. Оставях се в опитните му ръце и сладострасни устни, но само докато те подпалят оново чувството ми за ритъм и желание.
Придърпах лицето му, така че да задържа полуделия му поглед за момент. Целунах го, отначало нежно, а след това малко по-страстно, насочвайки го към шията си.

by **Sam Winchester** Sun Jan 01, 2012 5:02 pm

С голям учудване установих, че това нито я уплашил, нито я отблъсна. Следвах всяко нейно движение, като се опитвах да задоволя нуждите и на двама ни. За секунди се отървах от дрехите си и проникнах в нея, докато още поех от кръвта й, а това удвои удоволствието. Тялото й се изви под мен, а аз прокарах ръката си под кръста й, като я хванах и натиснах надолу, за да мога да проникна докрай в нея и изстенах в знак на удоволствие. Отдавна не бях правил нещо подобно, но то сякаш ме завладя и ме контролираше. Никога през живота си не бях опитвал нещо по-силно, по-приятно, по-опияняващо от кръвта на ангел. Усетих как бавно се разпространи в тялото ми и как се сливаше с моята кръв, като затопли тялото ми и ме побърка от удоволствие.

by **Мел** Sun Jan 01, 2012 8:39 pm

Извивах се като дъга между нежните му ръце, подлудена от умелите му движения. Ухапванията му и сладката болка, която ми носеха те, ме възбуждаха повече от всички друго на света.
Движехме се в такъв идеален синхрон, освен това Крис изпълняваше всяка моя прищявка, сякаш четеше мислите ми. Силните му ръце ме притискаха към себе си сякаш искаше да смее телата ни в едно. Тялото му тръпнеше от неудържими конвулсии, предизвиквайки самодоволната ми усмивка. Реших да го оставя да свърши, а след това да му доставя още хиляди удоволствия.

by **Sam Winchester** Mon Jan 02, 2012 4:33 pm

Прехапах устни от удоволствие и се притиснах още повече към нея. Телата ни бяха изцапани от кръвта й, но сякаш никой от нас не обръщаше внимание на това. Въргаляхме се в леглото като животни, които отприщваха дивото в себе си и го превръщаха в нещо много красиво и приятно. Завъртяхме се така, че бях под нея, я ръцете ми бяха на кръстчето й, за да я задвижват. Енергично се движех под нея, като тръпнех в очакване на стенанията й, които ми доставяха огромно удоволствие.

by **Мел** Wed Jan 04, 2012 10:35 pm

Възседнах го сякаш беше черен жребец, с който бих препуснала към безкрая. Плъзнах меките си и нежни пръсти, по възбуденото му тяло...мм, как приятно настръхваше кожата му от допира ми. Нямаше да ми омръзне да виждам как се гърчи от възбуда, но този път исках да задоволя жаждата му за страст.
Бързи и непремерени, дори груби, тласъци разтърсваха леглото из осново. Изведнъж спрях, затаеният дъх на Крис очакваше следващото ми действие, следващата изненада.
Отново подхванах играта си, по-бавно от предишния път, по-жадно поглъщах подлудяващите му погледи. Пъргавите му пръсти докосваха всяка моя нежна извивка...
Тялото му се извиваше под моето, прехапах устни, за да подтисна поредния тих стон от удоволствие.

by **Sam Winchester** Thu Jan 05, 2012 12:35 am

Играта й ме побъркваше и бях готов да я оставя да води парада, но накрая реших, че е време да се намеся. Обичах аз да съм доминиращия в секса, а тя определено само си играеше с мен и се опитваше да ме раздразни. Ту увеличаваше темпото, ту го намаляваше. Хванах я малко по-грубо за кръста, като пръстите ми я стиснаха здраво и се задвижих все по-бързо в нея. Така бях откачил, че всичко просто ми причерня и спрях да се интересувам какво иска тя. Навлизах все по-рязко в нея, като играта още не беше загрубяла, но определено ставаше агресивна.
Надигнах се леко, като бях в седнало положение, а тя беше в мен, като увиваше краката си около кръста ми и така ми позволяваше да достигам ерогенните й точки.

by **Мел** Sat Jan 07, 2012 2:03 pm

Възбудата му минаваше всички граници, а това хич не ми допадаше. Опитах се да го избутам внимателно от себе си, но той беше прекалено силен.
- Причиняваш ми болка. - изръмжах преди да го запратя към стената, но той дори не стигна дотам.
Гледаше ме някак странно, сякаш се опитваше да ме изплаши, но не бях малко дете, което се плаши лесно. Чаках следващото му действие, каквото и да беше, и то не се забави много.

by **Sam Winchester** Sun Jan 08, 2012 2:03 pm

Приближих се бързо към нея, като я притиснах към себе си и хванах нежното й лице в голямата си длан. Можех да продължа да й причинявам болка, но ми изглеждаше така нежна и миловидна, че не ми се искаше. Бавно отпуснах захвата на ръката си, която минаваше през кръста й и погалих лицето й, преди да се отдръпна от нея. Понякога нямах самоконтрол и това хич не ми харесваше. Седнах на дивана, но естествено не й се извиних, което беше може би грешка, но нямах намерение да го правя. След секунди на масата пред мен се появиха две празни чаши и бутилка уиски. Налях и в двете, но не я поканих да седне до мен ... ако искаше сама щеше да дойде.

by **Мел** Sun Jan 08, 2012 7:11 pm

Вече не ме плашеше, но също така и не ме привличаше. Вече нямаше как да има нещо хубаво между нас... може би трябваше да го спра да пие от кръвта ми. Но не го направих, така че вината беше и на двама ни. Ако не му бях дала повод нямаше да ме нарани физически.
Взех ризата му от земята и я облякох, нямах представа как ще си тръгна, но щях да го мисля по-късно. Приближих се към него и прокарах ръка през косата му, която се разроши красиво.
- Може би отчасти вината е моя... - измърках тихо, въртейки чашата с алкохол из пръстите си и след кратък размисъл погълнах съдържанието й на веднъж. Колко приятно бе лекото парене по гърлото преди течността да се разлее из цялото ти тяло.

by **Sam Winchester** Mon Jan 09, 2012 12:25 am

- Не си прави труда - казах хладно, докато отново пълнех чашата й - аз съм си такъв - естествено това си беше една голяма лъжа и всеки, които ме беше опознал го знаеше.
Истината е, че бях супер мил и нежен, както когато бяхме в заведението, просто лежахме и се гледахме, докато я бех прегърнал. Сега обаче нямах намерение да се правя на мило момченце. Между нас нямаше как да се получи и нямаше просто смисъл да оправям нещата. Аз съм това, което съм и не обичам някой да се опитва да ме промени по какъвто и да е начин, независимо дали е за мое добро. Последвах примера й с чашата, като пресуших моята и си налях отново, но сякаш правех всичко, за да не ми се налага да говорим по темата.

by **Мел** Mon Jan 09, 2012 3:24 pm

Не бях някакъв парцал, който да използвваш и захвърлиш след това и последната останала ми капка достойнство станах и свалих ризата му, захвърляйки я на земята. Завътях се меко и се оказах обгърната от мек бял плат, покриващ по-голямата част от тялото ми, както и чифт искрящо бели криле с меки и нежни пера.
- Е, тогава мога да кажа само... сбогом и на добър час, Кристофър Колинс...
Никога нямаше да позволя да ме използват за собствените си цели, че и коя жена би пожелала такъв мъж до себе си. Сега съжалявам, че му се отдадох, но щях да запомня хубавите неща, които бяхме преживели днес.

by **Sam Winchester** Mon Jan 09, 2012 11:11 pm

Щеше ми се точно сега да беше прочела мислите ми и да беше разбрала колко тежки бяха думите й за мен и колко съжалявах, но голямото ми самочувствие ми пречеше прекалено много. А може би беше онова нещо, което ми напомняше, че ако се отдам на някого и той не ми отвърне по същия начин, болката е по-голяма, отколкото бих понесъл. Затворих очи, защото не пожелах да виждам как си отива и вместо да постъпя като мъж, като я спра, аз просто останах мълчаливо на мястото си, докато слушах как си отиваше ...

by **Мел** Tue Jan 10, 2012 3:32 pm

Толкова беше горд, а дори и мислите му не можеха да ме спрат. Колкото и да съжаляваше, това нямаше значение, след като нямаше да изрече извинението си. Беше ми мъчно за всичко, което можеше да се получи между нас.
Обърнах се да го погледна за последен път и го видях неподвижен и разкаян. Настъпи миг на раздвоение... Върнах се при него...
- Мога ли да си открадна една последна прегръдка? - попитах с плаха усмивка.
Надявах се отговора да е "да"...ах, колко бях слаба, не можех ли просто да си тръгна?!

by **Sam Winchester** Sun Jan 15, 2012 3:54 pm

Учудих се от нея, но реших да не повдигам тема, която не исках да захващаме, за това просто се изправих и бавно се приближих към нея. Ръката ми премина през косите й, като я хванах за тила и я придърпах към себе си, за да я даря с една нежна и невинна усмивка, точно каквато заслужаваше. Изчаках да ми отвърне, а тогава ръцете ми се увиха около кръста й и я притиснах силно към тялото си, но не грубо, а с предтекст, че не желая да я пускам. Накрая обаче ми се наложи ... сега можеше да съм мил и да се държа добре, но това беше само сега. Бях способен да я нараня както физически, така и емоционално, за това просто я пуснах бавно и с огромно нежелание, но тялото ми не се отлепи от нейното. Останах все така близо към нея, като гледах надолу към великолепните й очи и очаквах някаква реакция.

by **Мел** Sun Jan 15, 2012 7:38 pm

Гледах красивите му очи и съжалявах толкова много, искаше ми се да не бе ставало така. Но ето ни тук, стоящи един пред друг, на сбогуване.
Хванах ръцете му и с тъжна усмивка, го погледнах още веднъж. Не ми се искаше да се разделим така...
Надигнах се на пръсти и докоснах устни до неговите. Явно исках да си открадна и една последна целувка преди да си тръгна.
Мозъкът ми ми даваше команда да си тръгна, но тялото ми не му се подчиняваше. Просто стоях и го гледах като малко котенце, а в следващия момент обвих ръце около него и крилата ни ни обгърнаха като пашкул. Ох, мразех ги, но в момента нямаше как да ги накарам да изчезнат.
След малко разхлабих хватката си.
- Само кажи, че го искаш и ще остана.

by **Sam Winchester** Mon Jan 16, 2012 10:57 am

Замислих се над думите й ... разбира се, че исках да остане, но щях ли да го кажа ... НЕ! Този път нямаше да е от гордост, а по-скоро за нейно или общо добро. Отдръпнах се леко от нея, защото така се изкушавах да й кажа "да" и да я накарам да остане с мен за винаги ... мамка му, понякога бях прекалено мекошав. Потърках очите си, като отново се замислих над думите й, търсейки най-добрия отговор, който вече знаех, но поради някаква неизвестна за мен причина той не ми харесваше.
- Мисля, че е по-добре да си вървиш - казах студено, сякаш я бях прегърнал и целунал само, защото тя желаеше, но не и аз, а въобще не беше така ... наистина беше по-добре, за това използвах това изречение, като умишлено не отговорих дали искам или не да остане. Надявах се да ме послуша и да послуша инстинктите, а това означаваше да си върви ...

by **Мел** Mon Jan 16, 2012 4:40 pm

Още щом се отдръпна, вече знаех отговора. Не, не гледах мислите му, а и да бях, той се колебаеше и размишляваше. Колко трудно е съжителството с демонични създания, понякога се дразня, че съм ангел - всеки можеше да ме нарани, толкова съм...уязвима.
Сведох поглед, размишлявайки над ситуацията.
- Да, така е най-добре... - кимнах сериозно, беше прав, колкото и да не ми харесваше положението.
Независимо дали ми харесва или не, трябваше да си тръгна... за свое, а също и за негово добро. Колко жалко, че това бе първата ни и последна среща... иронията е болезнена.
- Е, май тук трябва да си кажем... сбогом.
Толкова тежка дума, която винаги разделя хората завинаги.

by **Sam Winchester** Mon Jan 16, 2012 8:44 pm

Реших, че всяка следваща дума ще е излишна, за това отново направих крачка към нея и челото й се озова точно пред устните ми, а те леко го докоснаха. Нежно галех раменете й, но най-накрая се осъзнах и се отдръпнах от нея. Гледах я изпълнен с желание да я имам, но понякога трябваше просто да се откажа, защото не исках да я подчинявам на собствените си интереси. Седнах на ръба на дивана и отпих от чашата си, като гледах към нея и чаках всеки момент да изчезне ...

by **Мел** Tue Jan 17, 2012 2:51 pm

Не разбирах защо подтискаше добрите си качества и човечността си, но нямаше да кажа или направя нищо. Че коя бях аз за него? Никоя...
Усмихнах му се бегло и вместо към вратата тръгнах към плъзгащите се врати на балкона. Още щом отворих вратите, ме лъхна приятен хладен вятър, галещ крилете ми. Приятният полъх си играеше с косите ми... въздъхнах тежко и излязох. Въпреки че в очите ми блестяха едри сълзи, замъгляващи погледа ми, се обърнах и го погледнах за последно.
- Ще ми липваш... - прошепнах, но едва ли бе ме чул.
Скочих и загубих височина, може би щях да се размажа пред входа на хотела...

by **Sam Winchester** Fri Feb 24, 2012 10:40 am

Бях чул много добре какво каза, но изчаках да си тръгне, за да кажа мнението си по въпроса.
- Пак ще се видим - казах тихо и се усмихнах дяволито, като отпих от питието си ...

by Sponsored content

Лос Анджелис преди 2 месеца

Лос Анджелис преди 2 месеца

Re: Лос Анджелис преди 2 месеца

Re: Лос Анджелис преди 2 месеца

Re: Лос Анджелис преди 2 месеца

Re: Лос Анджелис преди 2 месеца

Re: Лос Анджелис преди 2 месеца

Re: Лос Анджелис преди 2 месеца

Re: Лос Анджелис преди 2 месеца

Re: Лос Анджелис преди 2 месеца

Re: Лос Анджелис преди 2 месеца

Re: Лос Анджелис преди 2 месеца

Re: Лос Анджелис преди 2 месеца

Re: Лос Анджелис преди 2 месеца

Re: Лос Анджелис преди 2 месеца

Re: Лос Анджелис преди 2 месеца

Re: Лос Анджелис преди 2 месеца

Re: Лос Анджелис преди 2 месеца

Re: Лос Анджелис преди 2 месеца

Re: Лос Анджелис преди 2 месеца

Re: Лос Анджелис преди 2 месеца

Re: Лос Анджелис преди 2 месеца

Re: Лос Анджелис преди 2 месеца