HomeNew York, 2010
2 posters
Page 1 of 1
Re: New York, 2010
by John Mustang Mon Jul 30, 2012 9:04 pm
Стоях.. на средата на улицата и гледах високите сгради. Дори не знаех какво да правя в момента. Виждах как нормалните хора въвряха по улиците. Бързаха за някъде, а аз.. стоях между тях и не помръдвах. Бях сам на този свят.. единствен по рода си и не знаех как да продължа напред. Не знаех какво да направя. Просто издишах. Замислен в много проблеми и най-вече моя се усмихнах. Щях да победя съдбата. Накрая просто закрачих. Вървях спокойно, докато не стигнах Сентръл Парк. Навлязох в парка, като си избрах една пейка. Седнах спокойно на нея и с поредната издишка си казах:
-Скука...
-Скука...
John Mustang- Posts : 135
Re: New York, 2010
by Elena Gilbert Tue Jul 31, 2012 1:28 pm
iteДруг път мама и татко като ми копуват куче да купят някое по-малко и не толкова дърпащо ! Имах чувството че ще убия някой човек от блъскане, на всяка втора крачка бях принудена да се извинявам.
-Анджи !
Троснах се аз на кучето сле дкоето се засмях.Това е лудост.
Спрях се пред едно кафене след което погледнах към Анджи ..
-Не мога да те взема сладкишче, затова не мърдай от тук!
Аха тя със сигурност ме разбра .. стоеше с изплезен език и махаше с опашка.Въздъхнах тежко и я завързах за един стълб пред кафенето.
Влезнах вътре като застанах зад чакащите на опашката.Мина известно време и дойде моят ред.
-Амм бяло фрапе.-Усмихнах се
След някоя друга минутка момичето ми го подаде а аз веднага излезнах, отвързах Анджи и тръгнахме към Сентръл Парк.
Стигнахме толкова бързо .. ами да кучето не ми даде да вървя спокойно като нормаен гражданин.
Седнах на една пейка и отпих отпих от фрапето си.
На съседната пейка стоеше едно момче което измърмори нещо .. погледнах очудено ..
-Извинете на мен ли говорихте ?
-Анджи !
Троснах се аз на кучето сле дкоето се засмях.Това е лудост.
Спрях се пред едно кафене след което погледнах към Анджи ..
-Не мога да те взема сладкишче, затова не мърдай от тук!
Аха тя със сигурност ме разбра .. стоеше с изплезен език и махаше с опашка.Въздъхнах тежко и я завързах за един стълб пред кафенето.
Влезнах вътре като застанах зад чакащите на опашката.Мина известно време и дойде моят ред.
-Амм бяло фрапе.-Усмихнах се
След някоя друга минутка момичето ми го подаде а аз веднага излезнах, отвързах Анджи и тръгнахме към Сентръл Парк.
Стигнахме толкова бързо .. ами да кучето не ми даде да вървя спокойно като нормаен гражданин.
Седнах на една пейка и отпих отпих от фрапето си.
На съседната пейка стоеше едно момче което измърмори нещо .. погледнах очудено ..
-Извинете на мен ли говорихте ?
Elena Gilbert- Posts : 40
Re: New York, 2010
by John Mustang Tue Jul 31, 2012 5:28 pm
Стоях отпуснат на пейката. Гледах към небето, а главата ми висеше надолу и тогава едно момиче ме попита дали говоря на нея. Изправих бавно глава и казах:
-Реалистично не говорех на никого. Говорех на себе си, но думите който използвах бяха свързани с това какво ми е настроението и точно казано просто ги... - погледнах я и видях как я отегчавам с това, че се правя на умен и казах:
-Просто казах, че ми е скучно. - изправих се бавно и допълних:
-Така де.. то си е доста скучно в този град. Всички бързат за работа и никой не гледа да се весели през деня. Ако сега направя нещо много откачено тук.. никой няма да забележи - след тези думи загледах момичето и казах:
-Ето.. дори и ти.. ако не беше с красивото си куче... къде щеше да си сега? В къщи? На работа? Просто.. хората вече не оценяват парковете и такива места, където да се срещнеш с някого и да поговориш - след тези думи се изправих. Доближих се и казах:
-Извини ме.. просто ми дойде в повече и мислите сами излизат от устата ми.. - и се усмихнах мило.
-Реалистично не говорех на никого. Говорех на себе си, но думите който използвах бяха свързани с това какво ми е настроението и точно казано просто ги... - погледнах я и видях как я отегчавам с това, че се правя на умен и казах:
-Просто казах, че ми е скучно. - изправих се бавно и допълних:
-Така де.. то си е доста скучно в този град. Всички бързат за работа и никой не гледа да се весели през деня. Ако сега направя нещо много откачено тук.. никой няма да забележи - след тези думи загледах момичето и казах:
-Ето.. дори и ти.. ако не беше с красивото си куче... къде щеше да си сега? В къщи? На работа? Просто.. хората вече не оценяват парковете и такива места, където да се срещнеш с някого и да поговориш - след тези думи се изправих. Доближих се и казах:
-Извини ме.. просто ми дойде в повече и мислите сами излизат от устата ми.. - и се усмихнах мило.
John Mustang- Posts : 135
Re: New York, 2010
by Elena Gilbert Tue Jul 31, 2012 5:59 pm
Добре или е пиян или някой много го е ядосал или нещо подобно.
Стоях и кимах срещу него докато не зададе въпросът си ..
-Ъм всъщност не.-Засмях се.
-Не работя, и защо да стоя в хотела .. скучно е и дори кабелна няма.-Засмях се.
-А и попринцип не обичам да стоя затворена.
-Оу и не се притеснявай аз съм същата някой път не знам какво говоря, думите просто сами излизат от устата ми.
-Между другото .. аз съм Елена.-Засмях се.
-А това голямото и бяло пухкаво нещо е Анджи.
И каквоо, не оценяват .. аз определено не съм от тези които не оценяват природата, винаги присъствам на партитата в горите. Отделно и обичам да се разхождам в парковете и горите и спокойните красиви места.
Стоях и кимах срещу него докато не зададе въпросът си ..
-Ъм всъщност не.-Засмях се.
-Не работя, и защо да стоя в хотела .. скучно е и дори кабелна няма.-Засмях се.
-А и попринцип не обичам да стоя затворена.
-Оу и не се притеснявай аз съм същата някой път не знам какво говоря, думите просто сами излизат от устата ми.
-Между другото .. аз съм Елена.-Засмях се.
-А това голямото и бяло пухкаво нещо е Анджи.
И каквоо, не оценяват .. аз определено не съм от тези които не оценяват природата, винаги присъствам на партитата в горите. Отделно и обичам да се разхождам в парковете и горите и спокойните красиви места.
Elena Gilbert- Posts : 40
Re: New York, 2010
by John Mustang Tue Jul 31, 2012 6:56 pm
Погледнах я и казах:
-Здравей, Елена.. - след това се доближих още повече и клекнах пред кучето като го погалих и за секунда до се успокой и се излегна на земята, а аз не спирах да го гледам, а след това казах:
-Здравей, Анджи - накрая се изправих и ръцете ми се озоваха в джобовете ми. Погледнах към момичето и допълних:
-Приятно ми е да се запознаем - веднага след това подадох ръка, но не за да се здрависам, за да я целуна джентълменски и допълних:
-Джон Мустанг. Умник, красавец и.. абе това е за сега.. - след тези думи се настаних до нея. Погледнах я в очите и казах:
-Ами.. да.. доста хора.. мразят това място, защото е.. пълно с деца и.. просто не оценяват красотата на Ню Йорк, която не е в големите небостъргачи и т.н.
-Здравей, Елена.. - след това се доближих още повече и клекнах пред кучето като го погалих и за секунда до се успокой и се излегна на земята, а аз не спирах да го гледам, а след това казах:
-Здравей, Анджи - накрая се изправих и ръцете ми се озоваха в джобовете ми. Погледнах към момичето и допълних:
-Приятно ми е да се запознаем - веднага след това подадох ръка, но не за да се здрависам, за да я целуна джентълменски и допълних:
-Джон Мустанг. Умник, красавец и.. абе това е за сега.. - след тези думи се настаних до нея. Погледнах я в очите и казах:
-Ами.. да.. доста хора.. мразят това място, защото е.. пълно с деца и.. просто не оценяват красотата на Ню Йорк, която не е в големите небостъргачи и т.н.
John Mustang- Posts : 135
Re: New York, 2010
by Elena Gilbert Wed Aug 01, 2012 5:32 pm
Какво прави там долу на земята ? Опитва да привлече вниманието на Анджи или нещо друго ? Погледнах го леко очудено.
Момчето поздрави Анджи а аз се усмихнах мило и го погледнах.
-И на мен.-Усмихнах се.
Очаквах да се здрависаме, но .. уоу той е такъв джентълмен ! Днешно време не се срещат често, уха аз съм късметлийка.
Умник, определено .. красавец, спор няма .
-Само заради децата мразят това място ?
Ъм да това е повече от странно, как някой може да мрази толкова красиво място като това ? Всъщност явно може, не бях забелязала до сега. Тук няма и много хора.
-Е Джон от Ню Йорк ли си ?
Момчето поздрави Анджи а аз се усмихнах мило и го погледнах.
-И на мен.-Усмихнах се.
Очаквах да се здрависаме, но .. уоу той е такъв джентълмен ! Днешно време не се срещат често, уха аз съм късметлийка.
Умник, определено .. красавец, спор няма .
-Само заради децата мразят това място ?
Ъм да това е повече от странно, как някой може да мрази толкова красиво място като това ? Всъщност явно може, не бях забелязала до сега. Тук няма и много хора.
-Е Джон от Ню Йорк ли си ?
Elena Gilbert- Posts : 40
Re: New York, 2010
by John Mustang Wed Aug 01, 2012 10:24 pm
Усмихнах се и казах:
-Ами.. не точно. В момента съм от.. - огледах се и допълних:
-От всякъде, но да.. може да се каже, че съм се заселил в Ню Йорк. Родом съм - погледнах към небето.. усмихнах се и допълних:
-От място, което никой не знае.. - след тези думи я погледнах и попитах:
-А ти? От къде си? Така де... имам впредвид.. родом от тук ли си или от някое малко местенце като мен - ако можех да сравня планета три пъти по-голяма от земята, като малко местенце то изчисленията ми щяха да са много грешни, но да.. вече е по-малко местенце заради унищожението й.
-Ами.. не точно. В момента съм от.. - огледах се и допълних:
-От всякъде, но да.. може да се каже, че съм се заселил в Ню Йорк. Родом съм - погледнах към небето.. усмихнах се и допълних:
-От място, което никой не знае.. - след тези думи я погледнах и попитах:
-А ти? От къде си? Така де... имам впредвид.. родом от тук ли си или от някое малко местенце като мен - ако можех да сравня планета три пъти по-голяма от земята, като малко местенце то изчисленията ми щяха да са много грешни, но да.. вече е по-малко местенце заради унищожението й.
John Mustang- Posts : 135
Page 1 of 1
Permissions in this forum:
You cannot reply to topics in this forum|
|
|