Starbucks Cafè
3 posters
Page 1 of 1
Re: Starbucks Cafè
Джулия се разхождаше по една от оживените улици на града, питайки се какво все още правеше навън и защо не беше с приятелите си при някой магазин или на кафе. Може би искаше поне за момент да остане насаме с мислите си. Хората, които я заобикаляха и говореха постоянно или магазините наоколо и клиентите или дори шумните коли, които минаваха покрай нея с бясна скорост никак не 'и пречеха. Джули просто се вслушваше в мислите си и нищо наоколо не можеше да я разсее от това, което в момента 'и минаваше на ум. Не беше кой знае какво, като че ли какво щеше да яде за вечеря или нещо от този ранг на важност. Просто стари спомени, които се заповтаряха в съзнанието на девойката, която крачеше с грациозна и бавна походка в противоположна посока на всички минувачи по улицата, на която в момента се намираше и Джулс.
Честно казано повечето момичета биха се отдали на шопинг и какви ли още не глезотии, но ако бъдем честни Лия не беше останалите момичета. Може би щеше да се поглези после с приятелите си, отивайки на малко шопинг, но точно в момента не искаше никой да 'и говори колко хубав бил живота, колко приятни неща се случваха и какви ли още не оптимистични неща, защото това никак не бе така. Ли много добре знаеше колко ужасен може да е живота. За приятелите 'и живота си беше идеален, защото имаха всичко, което си поискат и никога не са преживявали това, което Джулия е. И въпреки всичко Джулс ги обичаше и ги уважаваше, но понякога просто не можеше да слуша колко хубав бил живота, защото не беше и все още не е.
След една доста хубава разходка из парка, прекарана в мисли за много неща около миналото 'и, Джулия се озова до Старбъкс кафе. Е, какво пък. Нямаше да 'и навреди приятно кафе. Влезе и си поръча едно мокачино. След малко то бе готово, а Джулия се настани на една от свободните маси.
Честно казано повечето момичета биха се отдали на шопинг и какви ли още не глезотии, но ако бъдем честни Лия не беше останалите момичета. Може би щеше да се поглези после с приятелите си, отивайки на малко шопинг, но точно в момента не искаше никой да 'и говори колко хубав бил живота, колко приятни неща се случваха и какви ли още не оптимистични неща, защото това никак не бе така. Ли много добре знаеше колко ужасен може да е живота. За приятелите 'и живота си беше идеален, защото имаха всичко, което си поискат и никога не са преживявали това, което Джулия е. И въпреки всичко Джулс ги обичаше и ги уважаваше, но понякога просто не можеше да слуша колко хубав бил живота, защото не беше и все още не е.
След една доста хубава разходка из парка, прекарана в мисли за много неща около миналото 'и, Джулия се озова до Старбъкс кафе. Е, какво пък. Нямаше да 'и навреди приятно кафе. Влезе и си поръча едно мокачино. След малко то бе готово, а Джулия се настани на една от свободните маси.
Julia Laurent- Posts : 33
Re: Starbucks Cafè
Дълго време се разхождах безцелно и размишлявах над последните събития, толкова много неща се бяха случили, че направо главата ми щеше да гръмне от спомени. Бях пристигнала в този град, за да се опитам да разбравя лошите спомени и да започна от начало. Не познавах градчето много добре и затова се ориентирах трудно, но най накрая успях да намеря кафенето, в което
с Джули имахме среща. Влязох вътре и огледах обстановката, имаше няколко масички, от които повечето заети. Поръчах си капучино с малко шоколад и изчаках докато стане, а след това го взех и се запътих към масата, на която седеше моята приятелка.
- Здравей, Джулс. Нещо си замислена... - поздравих и се усмихнах.
с Джули имахме среща. Влязох вътре и огледах обстановката, имаше няколко масички, от които повечето заети. Поръчах си капучино с малко шоколад и изчаках докато стане, а след това го взех и се запътих към масата, на която седеше моята приятелка.
- Здравей, Джулс. Нещо си замислена... - поздравих и се усмихнах.
Мел-
Posts : 114
Page 1 of 1
Permissions in this forum:
You cannot reply to topics in this forum
|
|