HomeСтарото гробище
3 posters
Page 1 of 1
Rainbow.- You better run, better run, faster than my bullet ..
- Posts : 255
-
Re: Старото гробище
by Ел. Thu Aug 02, 2012 7:31 pm
Гробището изглеждаше напълно умиротворено- рухващи мемориални плочи, неподдържана трева и прелестната тишина. Елизабет изневеряваше на обичайният си стил за вечерта- бар и забавление с някой глупав човек. Разбира се все още имаше време.. дяволита усмивка се разля на лицето й. Тя наруши съвсем леко тишината пристъпвайки в гробището. Вратичката изскърца жално, когато момичето я пусна. Ел отметна глава назад и вдиша дълбоко- въздухът беше прекрасен в лятната нощ. Е разбира се тя смяташе себе си за по- прекрасна, но нищо ново под слънцето. Тъмнокоската подритваше пръстта наоколо, чудейки се какво прави тук.. и какво ще прави после. Сигурно щеше да отиде в някой нощен клуб, да пие ии да се позабавлява с някое човешко момче, което си мислеше, че ще може да я вкара в леглото със сладки приказки и обещания. Тя поклати глава. Даже не разбираше защо съществуват те.. хората.. бяха толкова глупави. Грехът усети миризмата на идващ индивид и се усмихна. Май щеше да се позабавлява преди да е стигнала да клуба. Тя се смръщи. Имаше нещо странно в миризмата. Не беше на човек.. не усещаше движещата се кръв из тялото му. Миришеше на.. метал? Веждите й се повдигнаха чак до косата. Не й се беше случвало в близките няколко века да се изненада толкова много. Странното същество я приближаваше и тя се обърна в посока към него, гледайки странно.. и подозрително.
Ел.- Posts : 5
Re: Старото гробище
by John Mustang Thu Aug 02, 2012 7:41 pm
След като спрях грабеж и получих няколко девет милиметрови изстрела право в тялото ми реших да се разходя. Тялото ми се регенерира. Малките частички в него, който ме създаваха и бяха по-здрави от куршуми.. дори по-здрави от стомана просто бяха покрити с нова плът. Огледах се и видях. Някакъв индивид ме гледаше странно, сякаш ме изпитваше с поглед. Можех да го усетя. Усмихнах се и без да се замислям влязох в гробището, като се доближавах до нея. По изчисленията ми изглеждаше, като човек, но засичах странна енергия около нея. Можех да работя с каквато и да е технология, за това прегледах тази в джоба й. Имаше телефона, беше пращала и-мейли.. имаше снимки.. доста снимки от партита, дори някой перверзни. Преглътнах и й казах:
-Здравей. Какво прави младо и беззащитно момиче, като теб на това гробище - радвах се, че нямам разум и чувства като хората, защото никой не можеше да ми действа. Дори не знам как се събрах в това човешко тяло, което си създадох, но в момента тя знаеше какво съм. Усещах го и исках да разбера какво я интересува от мен и може би.. дали е като другите..дали иска да ме изследва и да разбере какво точно съм..
-Здравей. Какво прави младо и беззащитно момиче, като теб на това гробище - радвах се, че нямам разум и чувства като хората, защото никой не можеше да ми действа. Дори не знам как се събрах в това човешко тяло, което си създадох, но в момента тя знаеше какво съм. Усещах го и исках да разбера какво я интересува от мен и може би.. дали е като другите..дали иска да ме изследва и да разбере какво точно съм..
John Mustang- Posts : 135
Re: Старото гробище
by Ел. Thu Aug 02, 2012 7:58 pm
Елизабет избухна в див смях и се преви на две, опитвайки се да овладее реакцията си. Очите й се насълзиха и тя вдигна очи към непознатият, който я гледаше неразбиращо.
- Младо и беззащитно момиче. Не са ме наричали така от.. не помня от кога.- Ел се ухили. Отдавна не се беше смяла така.- Започвайки разговорът така, предполагам, че не си глупав човек, решил, че сладките думи вкарват по- висши същества в леглата си?
Изобщо не се смути. Или пък показа някакви чувства, Елиз се чудеше какво за бога е това. Приличаше си точно на човек, но не беше. Не беше абсолютно нищо от това, което беше срещала. А тя си мислеше, че е срещала всичко.
- Както и да е. Ти имаш невероятната чест да се запознаеш с моя милост Елизабет. Наричана Горделивост или един от седемте гряха.- този път смехът й беше презрителен. Глупави овце. Човешкият народ..
- Какво си ти?- Ел премина директно на въпроса, който я интересуваше. Гледаше го въпросително. Вече й беше досадно да измъчва красивата си главица с другите видове. От цялата миризма на метал, която излъчваше вече я болеше главата. Беше прекалено силна. А и вътре в него сякаш имаше само това.. не усещаше абсолютно никакви кръвоносни съдове. Тя се напрегна да раздвижи някаква кръв в него, но все едно я удариха силно в главата. Тя отскочи назад и изръмжа заради пронизващата болка. Все още не беше отговорил на въпроса й. Гледаше я преценяващо.. все едно ще й споделя, че замисля атентат срещу президета на САЩ. Хей това всъщност не беше чак толкова лоша идея.. Щеше да е весело. Но сега имаше друго, за което да мисли.
- Какво по дяволите си ти? В тялото ти няма капчица кръв и вониш на метал от километри.- Ел вече говореше много раздразнено. Мразеше, когато нещата не се изпълняваха навреме, както тя искаше. Трябваше всичко да става както тя го иска. Челото й се сбърчи, отнемайки мъничко от красотата й.
- Младо и беззащитно момиче. Не са ме наричали така от.. не помня от кога.- Ел се ухили. Отдавна не се беше смяла така.- Започвайки разговорът така, предполагам, че не си глупав човек, решил, че сладките думи вкарват по- висши същества в леглата си?
Изобщо не се смути. Или пък показа някакви чувства, Елиз се чудеше какво за бога е това. Приличаше си точно на човек, но не беше. Не беше абсолютно нищо от това, което беше срещала. А тя си мислеше, че е срещала всичко.
- Както и да е. Ти имаш невероятната чест да се запознаеш с моя милост Елизабет. Наричана Горделивост или един от седемте гряха.- този път смехът й беше презрителен. Глупави овце. Човешкият народ..
- Какво си ти?- Ел премина директно на въпроса, който я интересуваше. Гледаше го въпросително. Вече й беше досадно да измъчва красивата си главица с другите видове. От цялата миризма на метал, която излъчваше вече я болеше главата. Беше прекалено силна. А и вътре в него сякаш имаше само това.. не усещаше абсолютно никакви кръвоносни съдове. Тя се напрегна да раздвижи някаква кръв в него, но все едно я удариха силно в главата. Тя отскочи назад и изръмжа заради пронизващата болка. Все още не беше отговорил на въпроса й. Гледаше я преценяващо.. все едно ще й споделя, че замисля атентат срещу президета на САЩ. Хей това всъщност не беше чак толкова лоша идея.. Щеше да е весело. Но сега имаше друго, за което да мисли.
- Какво по дяволите си ти? В тялото ти няма капчица кръв и вониш на метал от километри.- Ел вече говореше много раздразнено. Мразеше, когато нещата не се изпълняваха навреме, както тя искаше. Трябваше всичко да става както тя го иска. Челото й се сбърчи, отнемайки мъничко от красотата й.
Ел.- Posts : 5
Re: Старото гробище
by John Mustang Thu Aug 02, 2012 8:10 pm
Джон се усмихна и каза:
-Ах вие.. демоните.. мислите си, че сте непобедими.. а и вашето измерение Адър, че е недостъпно, но виж.. Горделивост.. аз съм ходил там.. така че не беше нищо особено и мога да ти споделя какво съм аз, но явно искаш първо да ти споделя дали думите ми бяха опит да те вкарам в леглото - след като казах това я погледнах в очите и отговорих:
-Не.. ако исках да те вкарам в леглото си щях да асимилирам думи от рода на "Искаш ли да те почерпя вечеря?" Защото така прави един джентълмен. Аз съм.. - след тези думи той погледна към небето и допълни:
-Аз съм извънземно, както би го нарекъл човека, изруд, както би го нарекла ти, а аз.. аз знам че съм просто от планетата Сайбъртрон и .. - след тези думи се засмях, но нямаше нищо смешно:
-Бях от тази планета и сега съм просто оцелял който е кибор. - след като казах това я погледнах право в очите и допълних:
-Е? Искаш ли да опиташ да разбереш какво съм аз без да използваш супер силите си, защото в момента щита ми направи това, което повечето свръхестествени същества не обичат. Атакува те. - след като казах това тя усети болката в главата й как прекъсна, защото спрях да и въздействам. Явно не беше разбрала, но не можеше да ми въздейства просто така. Доближих се до нея и бях на милиметри от момичето:
-Всяка част от тялото ми е като на човек, но това е само обвивка.. както и твоята нали? Отвътре не изглеждаш така, както си отвън - след тези думи се усмихнах доволно и допълних:
-Аз не мога да бъда унищожен, но наистина мога да ти покажа такива неща, които не си изпитвала през живота си, че ще ти се иска да си срещнала същество като мен по-рано - след тези думи я погледнах право в тези красиви очи и попитах:
-Е? Смееш ли да ми се опълчиш?
-Ах вие.. демоните.. мислите си, че сте непобедими.. а и вашето измерение Адър, че е недостъпно, но виж.. Горделивост.. аз съм ходил там.. така че не беше нищо особено и мога да ти споделя какво съм аз, но явно искаш първо да ти споделя дали думите ми бяха опит да те вкарам в леглото - след като казах това я погледнах в очите и отговорих:
-Не.. ако исках да те вкарам в леглото си щях да асимилирам думи от рода на "Искаш ли да те почерпя вечеря?" Защото така прави един джентълмен. Аз съм.. - след тези думи той погледна към небето и допълни:
-Аз съм извънземно, както би го нарекъл човека, изруд, както би го нарекла ти, а аз.. аз знам че съм просто от планетата Сайбъртрон и .. - след тези думи се засмях, но нямаше нищо смешно:
-Бях от тази планета и сега съм просто оцелял който е кибор. - след като казах това я погледнах право в очите и допълних:
-Е? Искаш ли да опиташ да разбереш какво съм аз без да използваш супер силите си, защото в момента щита ми направи това, което повечето свръхестествени същества не обичат. Атакува те. - след като казах това тя усети болката в главата й как прекъсна, защото спрях да и въздействам. Явно не беше разбрала, но не можеше да ми въздейства просто така. Доближих се до нея и бях на милиметри от момичето:
-Всяка част от тялото ми е като на човек, но това е само обвивка.. както и твоята нали? Отвътре не изглеждаш така, както си отвън - след тези думи се усмихнах доволно и допълних:
-Аз не мога да бъда унищожен, но наистина мога да ти покажа такива неща, които не си изпитвала през живота си, че ще ти се иска да си срещнала същество като мен по-рано - след тези думи я погледнах право в тези красиви очи и попитах:
-Е? Смееш ли да ми се опълчиш?
John Mustang- Posts : 135
Re: Старото гробище
by Ел. Thu Aug 02, 2012 8:38 pm
Елизабет се подсмихна. Той си мислеше, че тя се опитва да му въздейства. Не присъстваше в способностите й. И си въобразяваше, че като е от друга планета е непобедим.
- Сладко. Ти мислиш, че знаеш всичко.- Ел му се усмихна накриво.- Ще ми се наложи да те поправя, колкото и досадна работа да е това.
- Демоните не си мислят, че са непобедими. Аз знам, че съм непобедима. Никой не казва, че е трудно да стигнеш до Ада. Но за обикновени човешки души, излизането е трудна работа. Не се опитвах да ти въздействам. Проверявах твърде задълбочено дали в теб има кръв и щита ти ме отхвърли. И впрочем много се филмираш с това 'смееш ли да ми се опълчиш'.- Лиз сложи ръце на устата си, за да имитира гласа от Междузвездни войни- И нека силата бъде с теб!
След това се разсмя. Роботът, като че ли се изненада от тази реакция. Той какво очакваше тя да му падне в краката, само защото е от друга планета и невероятно силен и безчувствен? На Елизабет й се струваше смешна мисълта само дори да му признае, че е по- силен от нея. А тя нямаше да го признае, понеже не беше вярно. Това за обвивката беше вярно.. за него. А нейното тяло беше по- различно. Да принципно тя си беше черен дим, но това тяло си беше нейното.. още от времето й на човек. Любопитно й беше какво ще стане ако го напусне- толкова старо..
- Сладко. Ти мислиш, че знаеш всичко.- Ел му се усмихна накриво.- Ще ми се наложи да те поправя, колкото и досадна работа да е това.
- Демоните не си мислят, че са непобедими. Аз знам, че съм непобедима. Никой не казва, че е трудно да стигнеш до Ада. Но за обикновени човешки души, излизането е трудна работа. Не се опитвах да ти въздействам. Проверявах твърде задълбочено дали в теб има кръв и щита ти ме отхвърли. И впрочем много се филмираш с това 'смееш ли да ми се опълчиш'.- Лиз сложи ръце на устата си, за да имитира гласа от Междузвездни войни- И нека силата бъде с теб!
След това се разсмя. Роботът, като че ли се изненада от тази реакция. Той какво очакваше тя да му падне в краката, само защото е от друга планета и невероятно силен и безчувствен? На Елизабет й се струваше смешна мисълта само дори да му признае, че е по- силен от нея. А тя нямаше да го признае, понеже не беше вярно. Това за обвивката беше вярно.. за него. А нейното тяло беше по- различно. Да принципно тя си беше черен дим, но това тяло си беше нейното.. още от времето й на човек. Любопитно й беше какво ще стане ако го напусне- толкова старо..
Ел.- Posts : 5
Re: Старото гробище
by John Mustang Mon Aug 27, 2012 10:23 am
Джон стоеше и я гледаше, но накрая просто извади цигара. След това запалка, която беше доста стара. Запали си тютюневото изделие и започва да вдиша и да издиша, като накрая просто я погледна и каза:
-И какво.. сега ще си говорим кой е по-силен ли? - след тези думи се усмихна и допълни:
-Виж.. няма какво да споря с теб.. ти продължаваш да мислиш, че си нещо повече от мен без дори да ме познаваш, а аз.. аз вече прочетох всяка една твоя мисъл.. - видях, че тя се изненада от това, а аз докоснах главата си и казах:
-Внедрих наноботи в мозъка ти.. - усмихнах се доволно, защото това не беше присъщо за мен, но след това просто я погледнах право в очите, подадох и една цигара и попитах:
-Искаш ли? - и зачаках отговора й.
-И какво.. сега ще си говорим кой е по-силен ли? - след тези думи се усмихна и допълни:
-Виж.. няма какво да споря с теб.. ти продължаваш да мислиш, че си нещо повече от мен без дори да ме познаваш, а аз.. аз вече прочетох всяка една твоя мисъл.. - видях, че тя се изненада от това, а аз докоснах главата си и казах:
-Внедрих наноботи в мозъка ти.. - усмихнах се доволно, защото това не беше присъщо за мен, но след това просто я погледнах право в очите, подадох и една цигара и попитах:
-Искаш ли? - и зачаках отговора й.
John Mustang- Posts : 135
Page 1 of 1
Permissions in this forum:
You cannot reply to topics in this forum|
|
|