Дискотека B3

Той изглеждаше зашеметяващо и то още повече след,като влязохме и всички погледи на момичетата се приковаха към него. Идеше ми да се скрия в дън земя и да не изляза от там. Съпроводиха ни към едно резервирано сепаре,където имаше и шампанско:
-С всички момичета ли така правиш?
Лицето му малко изразяваше питане:
-Да ги караш да се чувстват нелепо и не на място.

Дръпнах ръката си,прикривайки погнусата си още преди да е докоснал с гадните си устни ръката ми,като я свих към тялото си. Присвих ядосана вежди,като приличах на градоносен облак. Този кмет имаше доста голямо досие в ФБР,и му трябваше още едно провинение и щеше да влезе в бандиза.
Усмихнах му се превзето:
-Господин Смит аз съм Ребека Старкс но за вас съм госпожица Старкс!
Това точно,щеше да му покаже,да не се закача с мен.
-Сега ако ме извините,ще отида да се освежа!
Взех чантата си и тръгнах към тоалетната. Веднага,щом влязох се огледах за прозорец през който да избягам но за съжаление прозореца бе закован.
-По дяволите!
Трябваше да се върна.

-Досието му е толкова пълно,че само с едно щракване и го пъхвам зад решетките.
Оставих чантата си на барплота до мивката:
-Още повече,че ако ме пуснеш да си ида няма да ми пука за шибания кмет на този град.
Скръстих ръце бях много ядосана,защото той остави някакъв да ме сваля,пред очите ми,като ми се мазнеше и,ако бях останала,щеше да бъде по нагъл:
-Това е защото съм с тези дрехи,карат ме да се чувствам,като парче месо,което всеки може да заглежда с гадния си перверзен поглед.
Приближих към него:
-Чух коментарите на момичетата,смятат че съм уличница...
Тогава видях нещо червено под краката си,идваше от тоалетната. Направих му знак да замълчи за малко,отидох към вратата и я отворих,видях труп но след като се отдръпнах вече го нямаше,нямаше я и локвата с кръв.
-По дяволите!

Последвах го,и застанах до него поех чашата,като ми наля чаша шампанско но пийнах малко. Шока от трупа в тоалетната ми беше много за тази вечер. Кмета още ме гледаше втренчено но се опитах да не го гледам:
-Ако този някога ме докосне,ще бъде убит.
Казах аз тихо но сигурно Крис ме бе чул,защото ме погледна с усмивка. Тогава засвири любимата ми бавна песен,накара ме да се усмихна:
-Тази песен бе на абитуриентската ми.

Това ме върна няколко години назад тогава си нямах кавалер за бала но сега сякаш го имах. Хванах едната му ръка,а другата мина на гърба ми,друго бе да достигне дупето ми. Предимството е да си малко ниска,че мъже няма как да ти стигнат дупето,а аз нямаше как да му легна пък на рамото. Може би не бях като момичетата с който бе свикнал да излиза. Другата ми ръка бе опряна на гърдите му,като е бях хванала за яката на сакото му.
Всички говореха но какво от това аз танцувах с него нали,не той с тях,така че сега беше само мой. Прехапах устни но не гледах към него,той беше много добър ,искаше да ме впечатли, и не можех да отрека,че бе супер секси и ме караше да треперя при всеки допир.
-Каза,че цяла вечер съм твоя,какво още си намислил?
Беше ми много любопитно погледнах на горе към него,истината бе,че ако исках да го целуна,трябваше да подскачам или да му се помоля да ме целуне.

Седнах на високия стол като кръстосах краката си,роклята бе малка и откриваше бедрата ми,а обувките даваха илюзиата,че краката ми бяха дълги. Е за мен си бяха нормални но все пак. Отпих от чашата си,явно трябваше да остана,защото ако с тръгнех някой от пиклите който се смееха в ъгъла на заведението,щяха да го лапнат. Но аз нямаше да си призная,че го пазех и малко го ревнувах за това приближих чашата си към себе си и казах:
-Добре но трябва да направиш престоя ми тук малко по приятен,защото аз не съм свикнала да си говоря с кмета боржуазни приказки.
Усмихнах му се симпатично,като премигнах като смайличто от скайп.
-Кажи ми нещо,което не знам за теб. Нека си признаваме по нещо,ти казваш нещо и аз казвам нещо?

Във ВИП залата имаше канапета и възглавнички,той седна,а аз се излегнах до него. Придърпвайки една възглавница при мен. Усмихвах му се,защото се опитваше да не отговори първи на въпростите ми:
-Понякога и доста,често сънувам кошмари на яве и особено,когато пия алкохол или не се доспивам. На никого не казвам,защото може да ме сметнат за шизофреничка.
Това беше прекалено откровено:
-Сега си ти на ред.

Засмях се бурно,това беше налудничево,да виждам ходещи мъртъвци:
-Хей аз не съм главната героиня на Шепот от отвъдното,не виждам мъртви,просто стреса ми се отразява и ми се привиждат разни неща. Нищо повече!
Пресегнах се към чашата и отпих една малка глътка но задържах чашата до мен:
-Свръхестествени неща не съществуват не съществуват и свръх естествени,пара нормални неща също,всичко е плод на някой болен ум,може би просто и аз се побърквам.
Повдигнах рамена,погледнах към него,а тези очи ме омайваха,бяха толкова красиви:
-Никога не съм се влюбвала истински. Имала съм няколко връзки но повечето са се уповавали на бърза свалка няколко месеца и после кой от къдее. Не всеки мъж може да издържи да живее с жена като мен.

Оставих чашата си на масата,като се приближих към него. Той явно много я обичаше и не можеше да понесе загубата и. Приближих се ,като сложих ръце на гърдите му,а брадичката сложих на едната си ръка,а другата я протегнах и го погалих нежно по лицето:
-Не те следя от толкова дълго колкото си мислиш ти.
Не знаех,как да го успокоя,може би нямаше да я забрави и аз бях само някакъв заместител. Може би тайно исках да му се докажа но след това,просто нямаше никакъв шанс:
-Спа с мече!
Изръсих аз но исках да го откъсна от тъгата му,като кажа нещо глупаво.

-Ами мече си,виж мен после виж себе си,ти си като една голяма мечка.
Засмях се,като разперих ръце и го гушнах през кръста но ми стана малко неуместно и се дръпнах от него,не биваше да се държа така. Но все пак още му се усмихвах мило и топло до някъде,лека полека започнах да се отпускам в неговата компания.
В този момент нещо разюла завесите и мина онази фигура,която се бе проснала в тоалетната,сега премина и се вряза в стената и изчезна. Премигнах отново,преминавайки през очите си. Понякога се чувствах толкова голям изрод,че просто не можех да го опиша.
Легнах назад,като сложих въъзглавницата пред гърдите си и я гушнах. Истината беше,че се чувствах и много самотна но не исках да го занимавам с това.

Толкова ми бе хубаво в прегръдките му,той сложи глава на рамото му но още се чувствах като прегърната от топло мече. Имах нужда някой да ме защитава и за върви път се чувствах защитена.
-Крис?
Произнесох тихо,той надигна глава:
-В сърцето ти били имало място за още една жена.
Погалих бузата му с една ръка,а сърцето ми започна да препуска бурно все едно тичах:
-Мисля,че никоя не може да я замести но поне били дал шанс ако някоя иска да те дари с обич?

Изправих се това ме съкроши,първо никога не се бях влюбвала,а сега като бях на път,щях да бъда отхвърлена. Не можех да понеса това никога не бях плакала,пред хора,баща ми ме учеше,да не плача пред никого,само в стаята си и в леглото си. Пресегнах се към чантата и смело му казах:
-Аз,ще се прибирам в мотела,ти остани!
Опитах се да му се усмихна за да прикрия болката си,след това станах и тръгнах към изхода,където ме чакаше лимузината му,която щеше да ме откара в къщи. Исках по бързо да се махна,защото глупавите ми сълзи напираха,да излязат,като река.